Може ли на "ти", така съм свикнала в дирските клубове?

Кой е "врагът", Сатана ли? Аз не познавам "врага", и ти не го познаваш, знаеш само това, което са ти разказвали за него. Кое за тебе е "гнусно и скверно" също нямам понятие. Предполагам, някой ти е казал - тази мисъл е гнусна, тази е скверна, тази е добра. Само че, всяка мисъл, която ти изплува в ума, има своята роля, своята причина, подсказва ти нещо. Не е "от врага", от тебе самата е, нещо, което те е впечатлило, не ти дава мира, нещо, за което трябва да разбереш повече - "защо помислих/представих си това?" Каква е причината, какво ми подсказва умът ми?

Аз никак не деля мислите си на гнусни и приемливи.Щом някоя необчайна, дори шокираща, странна, обичайно неприемлива, особено от авторитетите, на които се доверявам, мисъл ми идва наум, то не е случайно. Трябва да разбера, трябва да отдам дължимото внимание на това свое настроение или желание. Защо е?
Нищо не отхвърлям, особено пък, да пропъждам с молитва. Първо, не се получава, второ, тази мисъл пак ще ме намери. Тя подсказва нерешен проблем.

Не се страхувай от мислите си, забрави какво си прочела, какво са ти казали изповедникът, проповедникът, забрави какво е заклеймявано досега от обичайния ти кръг като добро-зло, грях-праведност, правилно-неправилно. Дори не се моли, за каква милост молиш, когато ти искаш да избягаш от себе си така? В молитвата.
Ами не става, пробвала съм - ТЦ! И с монашеските четива съм се набълбуквала - ТЦ! Прекрасно, докато ги чета и мисля за тях, розови облаци, ангели... после пак "подличката мисъл" се обажда - имаш нерешен проблем.

Мисля, че ти просто не познаваш себе си и някъде си се изгубила в чужди изисквания, които си припознала за изисквания към теб самата. Отначало само четях твоята тема и не исках да пиша, но не устисках - ти просто ми звучиш като наплашен човек. Чак се позачудих какви ли ще да са тези твои тежки "грехове", колко народ си избила, заклала, та чак такава грешница..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите