Защото "аз ви показах пътя" е принцип, който евентуално да следваш - трябва да запомниш принципа, да запомниш пътя, да запомниш и посоката. А всичко това рано или късно ще го забравиш - ще забравиш принципа, ще забравиш и Бога. Принципите са голи и за това се забравят - всяка една философия е имала тежест за времето си, но постепенно бива забравяна, остава само, като запис в историята, като дата, това е най- доброто, което може да се случи с нея. За това Исус се обръща към друга особеност на съзнанието и говори в притчи, а "аз съм пътят, истината и живота" е притча, това вече не е принцип, не е философия. Знае се, че по времето на Исус, книгоиздаването не е било така развито - книгите са били кът. Всичко, което е казал Исус е записано години след това, а през тези години то е било в съзнанието на онези, които са го слушали.
А притчата се помни - принципите се забравят. Библията, упанишадите, ведите, всички свещени книги могат да изчезнат, да се забравят, но притчите на Исус остават - притчата може да се запомни много добре. Това "аз съм пътят" никога няма да се забрави, а "аз ви показах пътя" неизбежно ще се забрави - много хора са показвали пътя, но вече никой не ги помни, нито пък какво са показвали. Така, че с "аз съм пътят" винаги ще помниш Бога - това е психологическа особеност.
|