|
Ваше Боголюбие, не се оттегляйте никъде. Стойте тук да си хортуваме. Ще приложим принципа: "думам ти, дъще, сещай се снахо!"
Вашата констатация е, че старецът Йосиф е неповторим. Моето твърдение е, че всеки земнороден е неповторим! Точно защото старецът е неповторим, затова не трябва да си играем да повтаряме неговия личен път към Горния Иерусалим.
Лично аз нямам нищо (поне засега) против стареца Йоасиф. Имам забележка, че когато издателства и портали го рекламират, трябва да имат духовната грижа да уточнят пред тълпата, търсещи силни вибрации, че не всички атонски старци възприемат стареца Йосиф. Не случайно го сравняват с руснака Силуан Атонски, защото има отклонения от класическата аскеза, известна ни от Добротолюбието, от книгата на преподобни Йоан Касиян Римлянин и т.н.
Според монашеската традиция, когато някой заговори за себе си, нещата са на границата на прелестта. Новият ни герой е твърде загрижен за това негово "аз" и твърде много гъделичка прелестта.
Недоумявам пред факта, че хора, които нямат навика да рецитират машинално поне преди всяко свое хранене едно нищо и никакво "Отче наш", се захласват в предълги дискусии за висшата степен на аскезата и плодовете от т.н. "Иисусова молитва". Това ми прилича на детска порнография.
Евангелският принцип е всеки в скришната си стаичка да разголва душата си пред Бога и да не си рекламира прелестите!
Колкото до последния Ви въпрос, аз се чувствам все още младенец в същинския духовен живот и се моля Бог да ми дава благоразумност да се придържам към благоразумната златна среда. Далече съм от всякакви класици.
Моля, забележете, че всички тези старци са все монаси и техните трудове са си монашеско занаятчийство. Хората в света трябва да са образцови родители, съпрузи, колеги, съседи, хора. Ако съумеят да са такива в ежедневието си, ще надминат в пъти старческите подвизи.
За мен подвигът на схимонахиня Сепфора е по-велик от този на Сампсон, Силуан и Йосиф. Жената си е била семейна, отгледала си е децата, реагирала на житейските си изпитания като най-обикновена християнка. Всички съсъеди я знаели като баба Даша и недоумявали какво правят толкова много монаси в комуналната й квартира. Ето го нормалният християнски път и без никакви тра-ла -ла истории.
Препоръчвам Ви да хвърлите поглед върху житието на преп. Манефа Гомелска. И тя е човек от близко нам време и някак си е по-нормален човек от прехвалените и самохвалещи се старци, чиито имена спрягаме за лична гордост и клубно тщеславие.
В диалог с архимандрит Елевтерий Диденко, последният ми каза, че монасите в Троице-Сергиевата лавра четат ежедневно Авва Доротей. Той е смятан за монашеската духовна азбука.
Някои манастири се спасяват по св. Теофан Затворник. Аз не съм дорасъл нито за Лествицата, нито за св. Теофан Затоврник, нито за "класиците" аскети. Живея в света и всекидневно ходя на работа сред свръх капризни хора. Бих се радвал ако съумея да прекарам работното си време без да се ядосам на хората, с които работя , би било подвиг ако запазя душевно равновесие при ежедневния шум на съседите, ако не осъдя недискретните и шумни пътници в метрото или миризливите потни българи в препълнените автобуси, които смърдят на пръчове Ще е същинско чудо ако съумея да спра да ям сладолед и да пия кока-кола Виждате ли с колко дребни нещица трябва да се боря, а Вие ме питате за свръх възвишени неща. Те са в компетенцията на други клубни интелектуални великани. Аз съм си духовно джудженце и никак не ми е работа да съветвам Снежанка.
|
Re: липсващият Ви човек [re: gor4iv]
