От сърцето ,а не от ума излиза злото.Това познание ни е предадено от Господа.
Ох, добре. Няма и да питам кога точно Господ лично ти съобщи това.
Ако икона ти е проговорила, да знаеш, че им вграждаме говорящ микрочип със запис, преди да ги лакираме.
Аз пък с готовност се насилвам да подражавам на много и то само на ПРАВОСЛАВНИ да кажем хора- отци, монаси...
На мен това ми харесва не го смятам като насилие даже ми е естествено...
Щото е най-лесно, от мързел.
Познато момиче което леко накуцва.Говорим За части от секундата забелязвам този и недостатък и ми стана неприятно.Не исках да се появи това усещанер, но вече го бях изпитала.
И като се разделихме не можех да понасям себе си как може да съм толкова
ужасна и вече вътрешно започнах да се укорявам и да моля Бог да ми помогне да се променя.Даже и сега се разплаках и ...
Не мога да приема ,че вътрешната ми същност е толкова лоша...
Абе кой ти е набил в клетата главица, че си лоша? Страхуваме се и усещаме неприязън към физическите "недостатъци", защото са ни промивали мозъците за съвършения, идеалния човек със съвършената душа и тяло - богоподобен, ангелоподобен. И, аууу, то някой да излезе ей тонинко от калъпа е страшен недостатък, че и грях - за какви ли грехове е наказан този ...изрод!
Изобщо не идва от сърцето ти това отвращение, не ми разправяй дивотии. Някой ти е набивал в главата от бебе, че ако и двата ти крака не са еднакви, е недостатък, лошо, гадно, нелицеприятно, изродщина.
И сега какво? Ти страдаш, че не ти се удава да влезеш в калъпа, а аз се радвам на поне едно изтървано изречение, в което не звучиш като самоходна проповедническа библиотека, а като истински, уникален, жив, с куп недостатъци, които го правят интересен и запомнящ се, човек.
|