Разсмяхте ме най-добродушно. Книгата ми е подарена от скъп духом човек и не съм я отварял дори.
В свое време бях чувал за прот. Александър Мен, но нямах нито една негова книга. Когато пристигнах във Франция, започнах да го чета и в главата ми настъпи такъв мрак и объркване, отварящи ми необятните хоризонти на атеизма. По-късно узнах че е сионист, будист и дявол знае още какво. За някои, Мен е авторитет и сякаш им помага в духовното издигане. Същото нещо е и с архимандрит Софроний Сахаров.
Не случайно, отговаряйки на въпроса Ви за Сампсон Сиверс, направих паралел със Софроний Сахаров и Силуан Атонски, защото са от един дол дренки, (според моите критерии).
Вие изчетохте ли класическите православни автори? Те не са по-лесни от дядо Ви Софрония или Меня, но поне ще изградят едно трезво усещане за душеспасителност и лукаво подвеждане.
Според моите най-скромни виждания, струва ми се, че всеки българин трябва да прочете всички книги на архимандрит Серафим Алексиев. Напоследък излезе книгата на игумена на московския Сретенския манастир - архим Тихон. Не съм я чел, но от изгледания филм му имам доверие, че не вмъкнал свои теософски виждания, както Софроний Сахаров. После, ако владеете руски език, прочетете Отечника и другите трудове на светителя Игнатий Брянчанинов. Прочетете трудовете на св. Тихон Задонски. И по-после, когато сте се извисили на някаква степен, св. Теофан Затворник. Не на послкедно място бих препоръчал Лавсаика и Преп Йоан Касиан. Препоръчвам Ви книжката за отец Алексий Мечев. Неотдавна са издадени две книги на еп. Натанаил Лвов. Той пише леко и увлекателно, макар и да засяга библейски въпроси.
Архимандрит Софроний не пише нито от личния си опит как вижда Бога и никой православен няма да види Бога по Софрониевието теософски приставки, с които оскверни светоотеческото богословие и преобърна православното богословие с краката нагоре.
Поздрави!
|