|
Не се сконфузвайте, че ще ми секне музата. На кого ще си ги разправям моите сказания ако изчезнете от хоризонта
Моето прескромно мнение е, че за обща култура можем и трябва да знаем за видовете лични духовни подвизи, но без излишна екзалтация, всеки да си върви по личния път и да си носи кръста с достойнство.
Условията ни на живот не са еднакви и най-важното, врагът на човешкото спасение подхожда към всеки идивиндуално, което налага и индивидуална стратегия в борбата и усъвършенстването.
Ако опитът на изброените от нас духовници беше лесна работа, то да имаше статистика кой има повече последователи на практика, но засега има само коментатори и обожатели.
Аз съм алергичен към коментари на светски хора за подвизи на редки монашески явления. Както споменах, струва ми се, че изпитанията на хората в света са едни, а на монасите други. Понякога, начитайки се човек на аскетична литература, започва да живее с илюзията, че дарът на възвишената съзерцателна молитва се постига по някаква рецепта и започва да се сили да подражава на героите от книжките.
Монахът не е семеен човеук и не му е работа да се меси в човешките интимности като прехваленият Михаил. Семейните хора не са монаси и не им е до монашеско съзерцателно безделие, защото ги чакат децата, съпрузи, прахосмукачки, перални, ютии и какво ли не.
Пренди време имаше тук един расоносец отец Тържи-Лъжи. От съкровищницата на неговата фантасмагоричност ми беше извадил един духовен бисер, че имал духовно чедо на възрастта на баща му. Чадото било също расоносец, но от бялото духовенство с невръстни деца на главата и щяха да го замонашват, защото когато попът правил деца, не мислил, че не е способен да ги отгледа като благоприличен родител и от мързел, и пословична некадърност, бе замечтал да се калугери за римо-католическия Марди гра, демек, карнавала преди Великия пост.
Ако можем да се погледнем отстрани какви духовни палячовци сме в запенявеността на словесната ни ревност без никакво практично покритие и полезност.
Да ни дава Бог трезвост за да не губим почвата под нозете си и главите ни да не се завъртят като вентилатори. По-добре с филийка вкусен хляб през поста, отколкото да тримирим без човеколюбие, отколкото да се гневим на света, че не разбира да сме в строг пост, досаждайки на нашата илюзорна съзерцателност
|
Re: липсващият Ви човек [re: gor4iv]
