хайде да не намесваме еманципацията и социализма в това колко са удачни детските градини. аз пък съм много доволна от това, че детето ми ходи на градина и за протокола е тръгнал на ясла на 11 месеца и 1 седмица. ако мога да избирам, пак така бех постъпила.

а що се отнася до примера ти - тъпи даскалици /защото това не е учител/ винаги ще има, за съжаление. по конкретния случай, ако се случи на моето дете, тази учителка бял ден няма да види след това, да не говорим да продължи да учителства. от друга страна, не забравяй, че ти си била ученичка преди известен брой години, а тогава нещата бяха малко по-различни. аз пък имах учител /но няма да му казвам името/ който ни беше страх дори да почерпм за рожден ден. защото честитенете включваше буквално смачкване на ушите, при това бавно и продължително, и издърпването им нагоре /за "голям да пораснеш"/ докато ние сме стъпили на пода, а той е на подиума. а всъщност беше съм 1.90 висок. е, и? да не сме спряли да ходим на училище, или да си пращаме децата. като има боклук, наша работа е да го изметем. това е.

ПП. няма начин да не си виждала и ти дечица, които до първи клас са гледани само у дома, как не могат да заговорят някого, нямат елементарни навици и възпитание. просто защото седем години наоколо са били мама, тате, баба, дядо да угаждат и принасят. е, пак е крайност, но се случва. така че нещата не са черно бели, нали. има и много отенъци на сивото. също така има и практическа принуда да работиш, а тогава се случва така, че изявления от рода на твоето, побъркват някои по-чувствителни майки, карайки ги да мислят, че са калпави майки защото отиват да работят, а не седят да бършат дупета седем години. аз с чиста съвест мога да кажа, че не съм загубила връзката с детето си и дори е много по-силна и смислена от много други на майки които си седят у дома.