Като гледам, вече сте изказали почти всичко... но..
По принцип аз съм противник на ясли и детски градини, няма нищо по-добро от това, майката /или бащата/ да се грижи сама за отглеждането и възпитанието на детето докато му дойде време за целенасочено обучение, но еманципацията и у нас преди това наложения модел за социалистическа жена, разказаха играта на този природен закон. Колкото до наказанията, сигурно са необходими, но с мярка и внимателна преценка. Едното мнение на учител/ка само по себе си е субективно, продуктувано е понякога и от емоционалното й състояние. Само за пример. Когато бях във втори клас имахме да рисуваме картина по приказката "Лисица и щъркел". Тъй като имаше гнездо на щъркели срещу къщата ни на село, по цяло лято ги гледах и много добре знаех как изглеждат. Бях сложила малко черен цвят по края на тялото на щъркела. Г-жа Йорданка Младенова, която ми беше .... така да се каже ... учителката, виждайки рисунката ми, почервеня от бяс, каза ми да стана, издърпа ми зверски ухото и ми зашлеви невероятен шамар. След което обърна рисунката ми към целия клас и каза: "Вижте деца, тя е сложила на щъркела черно, а всички знаем, че щъркелите са бели!!!!" И ме изгони в коридора до стената.... Никога няма да го забравя ..
Хел веднаж и аз да съм напълно съгласна с теб
Та така .... Ако един учител/педагог не може да е Леонардо в професията си, по добре да не я захваща. Защото една картина можеш и да я гледаш, можеш и да не я гледаш, но когато си отговорен за отглеждането и възпитанието на един човек, той остава тук, в това общество, около теб, около децата ти.... Тогава не можеш да си кой да е и да си вършиш работата как да е.
Ако си учител/педагог е необходимо да се превърнеш в лидер за децата, но това не се постига със сила. Тогава те няма да се чудят "накъде да се обърнат" и са напълно прави тези, които твърдят, че спокойно безграничната енергия на децата може да се овладее със поставяне на задачка след задачка, тъкмо ще ги приучиш и на труд без това да им се струва тежко и да изисква кой знае какво внимание и концентрация.
Г-н Мирослав Христов, при когото дъщеря ми има щастието да учи първите 4 години (м/у другото когато ги пое той беше на 28 г.!), когато видя, че децата са невероятно буйни, биеха се, крещяха, наистина бяха един невъзможен клас им купи касетофон и им устройваше дискотека през междучасията, така те хем си изразходваха приятно енергията, хем броят на разбитите носове, чувствително намаля. Той играеше с тях и танцуваше с тях. А трябва да имаме предвид, че междучасието е време за почивка и на учителя.
Много е простичко дори, не трябва да се прибягва в наказанията от позицията на силния и имащия власт, а да се покаже на децата, че си един от тях, само че най-знаещ и най-можещ....



>O< <<<<<<<<

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от TheGoldenSnitch на 19.10.04 14:46.