Аз и по-горе съм уточнила, но и тук да кажа, че да не преливаме от пусто в празно, не съм против наказанието като възпитателен метод. Ни най-малко. Дори не съм против наказанието стой в ъгъла, когато детето си е в къщи (макар че аз не мисля за сега да го прилагам) Против конкретното наказание 'стоене прав пред децата в ДГ' съм, против безсмислените причини за наказание, както и против незачитането на детското достойнство.

Замисли се, че възлагането на обществено полезен труд също е наказание, а не само отвличане на вниманието. Но това се осъзнава чак след 3-4-тото такова. И тогава вече се приема някак за естествено и очаквано. И оттам не поражда такава буря от недоволство и гняв.

Едва ли има наказания, които имат един и същ ефект и при холерични и при меланхолични деца, да кажем. За това и в моя пример на лидера се налага тайм-аут, докато другите се пращат да правят нещо. И, права си, има деца, които наистина трябва да се страхуват от теб, за да те уважават и слушат. Остава въпросът дали са се родили такива, или така са възпитани. От което веднага отиваме до по-общия въпрос, раждат ли се децата добри (което е основната идея на всички книжки за позитивно възпитание, на които, очевидно, съм им фен), или децата се раждат шарени - едни добри, други проклети, а трети направо серийни убийци:) И влече ли доброто отношение, автоматично добро отношение и доверие от страна на детето. Аз за сега вярвам, че да:) В "На изток от Рая" Ли беше казал: "Не мога да направя от свинята кон, но мога да направя бързоходна свиня". Отплеснах се:)