Стоенето с вдигнати ръце в ъгъла е унизително. Първо защото става пред очите на всичките му приятелчета,
Провинението също става пред всички приятелчета.
По принцип наказанието не е равнозначно на ходене на почивка. То затова е наказание и никой не го обича.

Интелигентното дете може и да се замисли къде е сбъркало, както казваш, но другият процент, сещаш се кои, ще се боят от наказанието. Във всички общества е така и е било така - наказанието всява страх.


Учителката или е безпомощна, или не й пука грам за децата, или просто кара по инерция и мрази да мисли. Невярно. Наказанието е неизменна част от възпитанието. Няма защо да идеализираме излишно.

Ако както казваш ти, има група биещи се деца, не е редно учителката само да им отклони вниманието, а да предприеме мерки. Най-вече за да видят останалите, че не може току така да станат да се бият и че това не остава ненаказано. Така се създава дисциплинираност.

Ако трябва да обобщим, остани да се грижиш само 2-3 часа за повече от 3 деца и пак ще си говорим, но подозирам, че ще си вече в нашия отбор.