не съм на 20, а по-скоро на 30. имам две деца - едно родено, когато бях по-близо до 20, а другото - близо до 30. (това го казвам в помощ на статистиката и на евентуалните заключения и психо-характеристики). подкрепям наказанието "прав до стената", но задължително с лице към стаята - да вижда детето как другите си играят и да знае какво изпуска, за да си спомня затова следващия път, когато се пита дали да наруши правилата. друго наказание - седнал на столчето, докато децата играят. ефектът е същят.

в яслата на хлапето ги наказват. преди няколко седмици няколко диванета се цопнали в една локва навън. веднага били преоблечени и наказани да поседят кротко. габица сигурно също са я наказвали. и въпреки това децата си обичат учителките. и ги слушат.

и за да не си помисли някой, че разчитам някой друг да ми озаптява наследничките - аз също ги наказвам. по подочни начини - 10 минути да не мърдат от табуретката, вечеря с гръб към телевизора, отделяне в различни стаи, изпращане на двора да се поохладят страстите.... много зла съм станала...

нашето гардже си е най-хубаво!