... за да може да бъде разглеждано в детайл. Особено от недобре осведомени хора в конкретните детайли, какъвто съм аз. Това обаче, не ми пречи да гледам отгоре-отгоре и да си вадя заключения за основните посоки.
Помня, през седемдесетте години, колко се бях загрижил за бъдещето на американското общество, след като гледах как Япония крадеше поминъка на американските работници. Най-известните компании, съществували десетки години, познати на света с качествената си стока, затваряха врати една след друга. Накрая, Америка, държавата с най-много телевизори на глава от населението и изобщо, остана без заводи за производство на телевизори. До един затвориха вратите си в полза на японски заводи.
Бях свидетел на това, как американски заводи за инструменти, използващи се в автомобилната индустрия, произвеждащи инструменти с доживотна гаранция, трябваше да свият производството си до минимум а някои да затворят вратите си, в полза на идващи от Китай боклуци на десеторно по-ниска цена.
Има още много примери. Тогава наивно си мислих, че краят на Америка се задава на хоризонта. Оказа се обаче точно обратното. През последващите години, та чак до наши дни, Америка регистрира най-големият икономически възход в историята си.
Америка си има конгрес и сенат, в които няма балами. Тия хора следят отблизо всичко каквото става в страната, следят тенденциите, пресмятат последиците и измислят каква да бъде посоката. Зад тях стоят най-богатите хора на света, които още по-отблизо следят какво става. Тази група от хора, бих казал и най-умните в света, решават съдбата на Америка и отчасти на света. Те имат на разположение, както умствената мощ, така и икономическата, така и военната, да направят каквото е необходимо за Америка. Аз вярвам в техните решения не за друго, а защото на карта са заложени личните им интереси. А в личните им интереси влиза наличието на нормално общество, позволяващо и подсигуряващо да има нормално правосъдие.
Вярно, често пъти, като гледам какво става, спохождат ме съмнения, но си давам сметка, че тези съмнения са в резултат на моята лична неосведоменост по много от въпросите, възбудили съмненията ми. Фактите от моят досегашен опит в САЩ, красноречиво са ми доказвали до сега, че винаги съм бъркал, когато съм се съмнявал. Това, по силата на логиката, вече ме кара да се съмнявам повече в себе си и в собствените си преценки, що се касае до бъдещето на Америка.
Лесно мога да измисля аргументи поддържащи, както моите твърдения, така и твоите. На тези аргументи обаче, ще липсват много и важни звена от информация, която не е достъпна нито до мен, нито до теб и която би наклонила везните в незнайна за мен посока. Предполагам оптимистична.
Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш
|