Тук е "зрънцето"!
До средата на 19век има някакво доверие, да го наречем, в гръцкото и сръбско образование, все още. Остава до по-късно в Робърт колеж и някои полу или изцяло църковни институции около големите метрополии. С времето е видно, че нац.пропагандите го интерпретират за своите нужди.
От една страна искаш да учиш и не можеш да се съпротивляваш. Остава ти да създаваш свое школо.
Тогава вече лъсва истината. Когато обвиниш някого, че не знае български, а се чувства българин, ти го правиш още по-българин, да иска да учи български и в българско училище. Всеки уж неук иска да учи български и да се доказва българин.
Тук е голямата глупост и открита простотия на чуждите пропаганди от онова време.
Чак век по-късно се поправят и масово заменят българското с македонско, помашко или въобще отричат съществуването му.
Още по-забавно е, когато училите българи в гръцки училища (масово списващите в Цариградски вестник) "критикуват" уж "неуките" си събратя от вътрешността, дръзнали да се самообразоват и дори за училите в Русия и Европа. Има доста такива. Тогава метрополията и хинтерланда са в конфликт, в който сякаш масата, вътрешността, уж по-необразована, от днешна времева призма е била по-права, по-далновидна казвайки: Няма нужда Цариград или Пловдив да ни правят българи или езика български, ние сме си българи и те трябва да се водят по нас, а не ние по тях, ако и уж "по-неуки". Говорим си наш, български език и се учете вие от него.
Въобще, като както учи Евангелието - познанието носи печал
|