тука не ставаше толкова дума доколко симетрично /или асиметрично/ са представени източните и западните говори в книжовната норма. ясно е, че македонистите с чисто манипулативни подбуди винаги ще преувеличават застъпеността на източните говори в българската книжовна норма, за сметка на западните говори. специално за е-кави форми /във всички позици/ - такива има и в източните говори /и оттам взети и в книжовния език/, без да са дошли от западните - например трева, време, стена и т.н.
деепричастието пък е етимологически сегашно деятелно причастие запазено от старобългарския, но с променена семантика /между другото в английския език отглаголната -ing форма също изразява и сегашното деятелно причастие и една друга форма наречена герундий, който е много близка семантично до нашето деепричастие/. в "български народни песни" на братя миладинови, оригиналната форма на деепричастието с наставка "-ешти" всъщност се среща по-често отколкото по-късната северномакедонска форма с "-ейки". т.е. от пуристична гледна точка деепричастието трябваше да се вкара в книжовния език с оригиналната си общобългарска форма "шти" вместо вероятно повлияната от сръбския език форма с меко к.
а специално за евентуални реформи в сегашната книжовна норма, акцента ми беше по линия на сравнението с норвежкия, където има по-стриктни правописни и по-свободни/релаксирани правоговорни правила. последното важи в голяма степен и за английския с многобройните му акценти, което пък там се улеснява с това че правописа отдавна е престанал да бъде фонетичен.
и също нашата последна правописна реформа е от 1945, т.е. от не чак толкова далечното минало. и точно тогава от азбуката се изхвърлят ятова гласна и големия юс и правописът става много по-фонетичен, което пък и фиксира правоговорните правила /т.е. със старата азбука един и същ текст е можело да бъде прочетен и с източен и със западен акцент, което със сегашния правопис е вече невъзможно/.
по мое мнение може да се направят определени малки промени в сегашния правопис и по-скоро правоговор, стига да се следва правилото, че "новговора" ще представлява суперсет на сегашната норма - т.е. че всеки валиден текст на сегашната норма ще представлява също валиден текст и в новата норма /без да е вярно и обратното обаче/.
като възможни аргументи за горното могат да се посочат вече съществуващи особености на книжовния език. на първо място съществуват дублетни форми на някои думи - например жетва/жътва, така че защо да няма и валиден дублет бял/бел. последния всъщност може да е само правоговорен, като правописа се запази само с една форма - бял.
друг аргумент специално за релаксиране на някои правоговорни правила би могъл да бъде факта, че българския правопис е в голяма степен фонетичен, но с почти абсолютно следване на етимологичния принцип. т.е. пише се град, но се произнася грат /обезвучаване на звучни съгласни в края на думата или пред друга беззвучна съгласна/, сграда /зграда - пример за обратното - озвучаване на беззвучна съгласна/.
с други думи за българската книжовна норма не е нещо неестествено една и съща буква да бъде четена/произнасяна по различен начин.
и докато тези правоговорни правила са приети като валидни, някои други промени в произношението не са, като например редуцирането на неударените гласни в някои от източните говори - напр. небето -> нибету морето -> мурету, повсевместното произнасяне на крайно а като ъ /или нещо средно между а и ъ/ - чета -> четъ, мета -> метъ, човека -> човекъ и т.н.
и между другото важността от запазване на етимологичния принцип в нашия правопис особено ясно проличава при сравняването му със северномакедонската норма, където последния е почти изхвърлен, което води до такива езикови извращения като люПчо /от глагола люпя вм любя/, месен /значещо местен/, чесен /честен/ и т.н.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите