|
http://www.promacedonia.org/gp/avtob_16.html
от автобиографията на пърличев
Още от 1861 почнахме с Якима Сапунджиев народний подвиг, но го почвахме глухо. Времето още не беше сгодно; гърцизма в Охрид от векове беше се вкоренил и досега все расъл и расъл; българин българина наричаше "шоп"; българската азбука само на трима беше известна и се наричаше сърбска; учени мъже уверяваха, че българите немат писмен язик; обвинителите на Миладиновци, тогава скоро наградени с ордени, беха в най-високата степен на славата си и на влиянието си. В дукяна на Ангела Групчев, който служеше как читалище, се научих на българско чтение и язик.
значи според пърличев през 1861 в Охрид имало само трима /и дава като име само Групчев/, които знаели българската азбука /и я наричали сръбска/.
шапкарев обаче /също охридчанин, живял в точно същото време/ не само назовава тези трима, а и посочва няколко повече /общо 8/, а на всичкото отгоре посочва, че след 1850 /11 години преди 1861, когато Пърличев забелязва само 3-ма / имало и повече.
http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm
пок. Христо Узунов и Ангеле Групчев, които бяха научили славенско писмо и четмо в Шкодра от някои славени още през 1830 година;
второ, братя Д. Котушови, Михаил и Стефан, които бяха научили в Скопие, дето отиваха по търговия с кечета,
и Васил Кецкар, който беше се научил в Ердзеговина;
трето, Гьорше Мустрев, научил в дебърский манастир «Св. Иван».
А подир 1850 год. имаше пойциня, които четеха и пишеха български.
между другото точно 3-ма от посочените по-горе са научили азбуката в очевидно сръбска среда /шкодра и херцеговина/, т.е. обяснението защо са я наричали сръбска е доста по-прозаично.
изобщо каква точно ти е поантата с тези изолирани /и то дадени по памет/ цитати?
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|
Re: Бугарскиот да се воведе како служебен язик [re: Dean Dimov]
