в крайна степен като теглим чертата стигаме до констатацията на комита, че всички възрожденци от трите български области накрая активно работят за българщината /тука да побързам изпреварващо да ти репликирам - не само заради книжката на юрий венелин, за която си говорил и преди/.

Това е така, само че в Македония има по-голяма честота от другите области на както казва един друг участник "девиации". Има повече, в сравнение с другите области хора, които работят за сръбство или за елинизъм. Българщината е и по-слаба в сравнение с другите две области. Не случайно от двете страни на Стара планина е изначално екзархия, от основаването й, а в Македония към основаването това е само североизтока /Самоковска епархия южна част, Кюстендилска епархия - западна част и Велешка епархия/. На втори план обаче остава и въпроса доколко българщината на югозапада е същата като българщината от двете страни на Стара планина, разни уж второстепенни въпроси като какъв да бъде езика, по какви читанки да се учи, да се възстановява ли Охридската архиепископия и т.н. като че ли очертават два различни центъра на българщина, което поражда неразбирателства, отчуждения и конфликти и е предпоставка за разцепление. Евентуално ако Македония през 1878 г. беше в България нещата с единна българска нация сигурно щяха да се развият гладко и сега нямаше за какво да дискутираме, но не е станало така. А че не само Юрий Венелин е причината за припознаване на етнонима българи, то е повече от ясно. Той никога не е замирал напълно в това пространство, а и е допълнително поддържан като опозиция от сърби, власи, албанци и гърци.