това за "естественото сливане" е моя неточност, всъщност по време на първата комисия се правят някакви футуристични прогнози за по-далечното бъдеще за евентуален общ югославянски или направо славянски език /за след 100 години/, които действително нямат връзка с тяхната кодификация в този момент.
http://www.promacedonia.org/ik/ik_2.html /не намирам пълните факсимилета, които мисля циркулираха в нета по едно време/
и наистина натискът от белград е за обща/сходна ортография. всъщност това са и двете враждуващи течения - едното с главен проводник конески за налагане на караджицата, другото начело с марковски, което е за въвеждане на различни от сръбските букви. марковски е и главен поддръжник на запазването на Ъ - в горния линк са цитирани доста от аргументите им, че този звук и буква са им действително необходими /което ти неглижираше по-горе/, вкл. и за разликите м/у сръбското сонорно/сричкотворно Р и сев.мак диалектно такова.
конески и гигов успяват да издействат разпускането на първата комисия и на втората такава /с променен състав/ всъщност се приема караджицата с добавката на S /дз/. последното на мен ми личи като някакво минимално подаяние, за да имат поне някакъв малък аргумент сев.македонците, че не всичко им е сръбско. очевидно употребата на S поне в българска среда /чета, че за последно е ползвана в румънската кирилица/ през последните няколко века е минимално ако не и никакво, така че е било безопасно да се вкара, без да има съмнения за "българско" влияние.
след местното недоволство от решението на втората комисия, се свиква трета такава, която всъщност не решава нищо, защото конески и марковски са извикани в белград и джилас им нарежда какво да направят /тогава и Ъ-то е изхвърлено окончателно/
http://macedonia.kroraina.com/dd/dd_6.html
за традиции в българския говоря от времето на кирил и методий /или поне от времето на учениците им в България/, откъде ти хрумна че традицията почва със стандартизацията. да не би възрожденците през 19ти век да почват да си мислят нови букви или пък някой да почва да използва перфектната фонетична караджица. всички ползват традиционната българска кирилица. и какво им е толкова различното в писането - при съгласните сигурно има 99% съответствие, при гласните вероятно основно смесване и бъркане на юса и ята /до етимологичното им изясняване при стандартизацията/. самият стандарт, който идва по-късно да не е някакво радикално скъсване с написаното преди него подобно на караджицата - не мисля. чисто еволюционно развитие и лесно проследима приемственост.
за Я - руско изписване на малкия юс /леко модифициран с изпадане на едното краче/, който в българския минава в позиция на йотуваното а /заради руското му произношение като йа или 'a/. от наша гледна точка това е смяна на графемата на една наша буква с тази от друга наша буква /която вече и без това не се използва/, не виждам някакво гигантско скъсване с традицията тука.
за доктрините на македонистите, няма какво да ги абсолютизираме нещата. македонизмът няма да е вечен и статичен във времето, всичко търпи промени.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|