Логично е тези които живееха в една държава да имат и една пишеща машина и общи думи , заети от най-масовия език в нея. Те имат сърбизми, ние русизми. От какъв зор да заменят сърбизмите с русизми.
Значи s може да има, ама ъ и щ не може.

Звук s има, а звук щ не. След като са приели да пишат буква-звук защо по дяволите да имат щ. Звук щ няма и в българския, това е съчетанието шт, обаче в българския поне шт е застъпникът на праславянското *tj , а в централномакедонския сега на негоо място обикновено има меко к, за което имат съответна буква к с апостроф. Звук s го имат в думи в славянски произход, двук ъ го имат по изключение в турцизми и в съчетание с Р. Сърбите нямат буква s, нямат и звук, има я в черногорския. След казват волк, тенко, и бугарин, за какво им е Ъ. Буквата ь е логична в българския заради източната консонантна система, почти всеки съгласен звук има и подобен друг мек звук близък до него паралелно. Да не се мислят букви за всеки. Затова имаме и Ю и Я които в позициите след съгласна указват, че тя е мека. Те нямат нужда от Ю, Я и Ь. Консонантната им система е различна като имат само четири меки съгласни, при това и с различно произношение от източнобългарските. Четири букви за тях не са проблем и са елегантно решение, още повече че к и г с апостроф са различни и от сръбските и отразяват оригинална особеност точно на централномакедонския. При това положение ер малък е безмислен, те не казват Ганьо а Гане, не казват Ботьо а Боте, не казват Петьо а Пете, за какво по дяволите да им е ер малък. Сега ако въпросът е да прилича на българския стандарт е съвсем друго. Ако се абстрахираме от последното, най-логичните решения, изхождайки от особеностите на диалекта който вземат за основа, са си ги взели.

Редактирано от Dean Dimov на 06.01.20 07:51.