.......................
[image]Тема Най - после на свобода. [re: Д-p Acпapyx пoп Иcak] Автор Д-p Acпapyx пoп Иcakoв (Нерегистриран) Публикувано 24.01.04 22:38






Че положението в днешна Титова Югославия е непоносимо, се вижда и от големия брой бегълци: по официални съобщения около 10 души на ден.
Но да бъде човек беглец не е съвсем леко, защото се случват неща като следните:

Петимата струмишки студенти Борислав Ал. Белев, Георги Т. Костуранов, Георги Т. Яръмов, Мирчо Хр. Пецев и Стефан К. Топчев бяха избити от струмишката УДБА, която мотивира убийството с "опит за бегство преку граница". Едно обаче не е ясно: как при бягството им всички бяха погодени от куршум в челото, а и костите им изпотрошени.

Низ Македония обаче се говори, че това е предварително скроено, за да се предотвратяло едно проектирано или едно измислено бягство.

УДБА по-късно забрани да бъдат поставени кръстове над техните гробове, а когато "другарят" Тито направи посещение в Струмица, домашните на убитите студенти бяха поставени под домашен арест. (Днес в Р. Македония се отрича, че стумишките студенти са избити заради тяхното българско самосъзнание. Че това е поредната фалшификация, личи от писмото на Любен Топчев, брат на убития Стефан Топчев, изпратено на 30 май 1993 г. до представителката на Скопие в ООН Любица Ачевска: "Сакам да Ви напомнувам нещо за националниот въпрос - дека всички наши апостоли беха просветители и учители во Македония и никой от них никога до 1944 г. не се декларира от македонска националност, па били те левичари или десничари. После той период, па и до денеска, целата пропаганда во Македония от нашите проюгословени беше ориентирана против всичко що беше българско, па дори и самата идея за свободна и независима Македония я прикажувахте како бугарска и ги судехте людето за тая идея". Понастоящем Любен Топчев живее в САЩ и е активист на МПО, бел. на изд.)


* * *

Изнасяйки всички тия данни за положението в комунистическа Югославия и по-специално за положението в нашата мила и никога незабравима Македония, аз няма да се запитам доколко и дали въобще съм успял да предам вярно картината на едно робство, което е по-лошо и по-страшно и от онова през еничарските времена. Ще бъда щастлив, ако съм успял поне отчасти да разкрия завесата на тиранията, за да може всеки да прозре ада, който цари в тая страхотна тъмница на народите - наречена Югославия. Казвам, че ще бъда щастлив, защото съвестта ми тогава ще бъде чиста, че съм успял да изпълня народния си отечествен дълг, дадената ми вярна дума пред измъчения образ на поробена Македония.
Но това е само една част от моя дълг. Другата, по-важната част от него, почва още със стъпването ми на свободна американска земя, като вливам своите скромни сили и познания към силите народни на този континент, присъединявайки се към МПО, за да се води общонародно борбата, всеки ден, всеки час, всяка минута - до последна, пълна победа. Нека всеки новодошъл, без разлика какви страдания е преживял, огледа насаме собствената си съвест, разчовърка душата си и се запита дали е дал всичко, което може: сили, енергия, труд и пожертвувания за народното ни свято дело. И ако не го е дал, ако има съвест, сърце и съчувствие, да не чака да бъде повикан, а да работи не за един - два дни, а всекидневно, всекичасно, всекиминутно, тъй да се каже, за най-великия идеал на човека: свободата
[/image]