[image]Минавам към описание - също бегло - на мои наблюдения в така наречената Вардарска Македония, тоест областта под властта на Белград. Независимо от приказките на титовци, там фактически командва Белград.

Партизаните, които слезнаха от планините подир оттеглянето на българската войска, имаха силно желание да се представят като освободители. Но всъщност само те и ограничен брой техни близки вярваха в думите им; защото всекиму бе ясно, че те действат заедно със сърбите, които не мислят доброто на Македония. Освободители не започват с убийства, а само завоеватели. Още при пристигането им в Прилеп партизаните заловиха правника (юрист) хаджи Здравев и го убиха до къщата му. Веднага разбрахме, че имаме работа със сърбо-комунисти. Бяха лишени от живот чрез познатите комунистически начини също така и следните: Йордан и съпругата му Коца Караджови (в Прилепско), Търпо Шутов (в Мориовско), Мирко Симоновски, Христо Иванов (Ицко Сърчаро) - търговец, Мице Корубин. А лицата Методи Кьовкаров, Зора Думбалова, Цветан Дворчанец и Таки Златаро бяха така много измъчвани в затвора, че наскоро след пускането им "на свобода" починаха по домовете си.

Важно е да се подчертае, че "народната" комунистическа власт изби също така и комунистите Йордан (по прякор наричан "Дебеломесо"), син му Кирил, шивача Димитър Топличанец - Клайнето. Те бяха привърженици на Методи Шаторов (водач на комунистите във Вардарска Македония, присъединил местните марксистки структури към БКП през 1941 г. с думите "Македония е свободна. Един народ - една държава - една комунистическа партия", бел. на изд.), който през 1945 г. бе главатар на малцината комунисти във Вардарска Македония. Тяхната "кривица" била, че на конференцията, станала през 1945 г. в Скопйе и ръководена от Темпо и Лазо (Колишевски, бел. на изд.), те по свой начин са изразили българската си принадлежност. Изглежда, че онова, което най-много смущава и най-много мразят "народните вождове" Тито - Ранкович - Темпо - Лазо е българщината в Македония. Иначе не бихме могли да си обясним тяхната бруталност спрямо собствените им другари, когато съвестта на последните е заговорила с българското съзнание на техните бащи и деди. Горните лица отидоха на конференцията в Скопие и не се върнаха вече.

В Прилеп с "процес" бяха осъдени на смърт и екзекутирани петима души, между които "Мамин Кольо" и стария заслужил войвода Милан Гюрлюков, който пред титовия съд е казал, че ако трябва да умре, ще умре като българин.

Отначало бяха осъдени на смърт (но сетне това наказание бе намалено) гимназиалните учители Димитър Найденов, Михаил поп Тодоров, общинския чиновник Спасов, учителката Драга - съпруга на самоубилия се Коце Кюркчиев, търговеца Благой Долгов. Но имаше и мнозина други, осъдени на много години затвор.

На 10 години бяха осъдени: Стефан Танчев и търговците Сапунджиев, Борис Попев, Зойчев, Методи Кьофкаров и др.

За Ресен и Велес се знае, че там са убити - и на двете места - по около четиридесет и пет души граждани. Чухме за избивания в Куманово, Скопие. Едва ли има околия, където да не са извършени убийства от "освободителите".

Но затворените хора бяха навсякъде много. Изпратените в концентрационни лагери - още повече, с хиляди. На огромен брой граждани имота бе оплячкан, като пострадалите бяха обвинявани с общите фрази "сътрудник на окупатора", "народен враг". Всеки, който имаше малко повече имот, бе таксуван като "плячкал народа".

В Прилеп се знае, че там е трябвало да влезне "Прилепската бригада" с намерение да извърши масови убийства. Но била е преварена от "Тиквешката бригада", а междувременно е стигнало нареждане да се турне край на масовите убийства.

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
От началото и до сега най-набелязаното държавно учреждение в цяла Югославия, но особено в Македония, е УДБ-а, тоест тайната полиция. Тя е всъщност всичко. Може да бъдете студент, орач, фабричен работник, офицер, владика, овчар, учител - вие винаги ще чувствате над главата си, над залъка си, над съвестта си УДБА. Представата за всемогъществото на зловещата УДБА ми изглежда по-закръглена, по-силна откакто се намирам на свобода в западния свят, където никой не мисли за полиция, никой изобщо не трепери пред сянката и. Защото наистина в Запада се чувства, че полицията е един служител на народа, докато в Югославия тя е абсолютен господар, безотговорен тиранин. По общо признание, тя се проявява най-жестоко в Щип. Може би това се обяснява със старата белградска политика на смазване на българщината в Македония; някога и сръбският крал се е стараел да подтиска най-вече българщината на ляво от Вардара, види се, за да издигне стена от едно отбългарено население между България и западна Македония.

И сега - по това никой не спори - главната задача на титовата власт е да преследва българщината. Новоскалъпения език постоянно се сърбизира. В Скопйе и Куманово вие слушате по улицата много хора да говорят сръбски; това са главно пришълци от Сърбия - чиновници, офицери и сърбомани от миналото. Властите това търпят с удоволствие, докато биха закарали в полицията всекиго, който - от местните хора - си позволи да приказва на български книжовен език. На места някои чиновници чисто и просто заповядват на хората да говорят сръбски в учрежденията. Такова нещо се случи на мой познат студент, комуто в Струмица чиновничката-сърбоманка заповеднически извика, че трябвало да говори на "сърбо-хърватски".

Когато някой направи забележка, че в казармите, пък и в училищата, често се употребява сръбски език, таксуван е като "шовинист", "рушител на братството и единството".

Специално офицерството в Македония, състоящо се от черногорци и сърби в мнозинството си, е разсадник на сръбския език. Нашенците не желаят да стават офицери, защото чувствуват държавата като чужда, а вън от туй знаят, че няма да бъдат оставени на служба в Македония.

Уместно е да спомена, че другите народности в Македония гледат на нашия народ като на български. Така гледа на нас - студентите в Загреб - и хърватското общество. В Хърватско хората смятат, убедени са, че ние не желаем Югославия. А самите те предпочитат независима хърватска държава и пред най-идеално уредена Югославия.

Новият "язик" никак не се харесва на "егейците", тоест бежанците от южна Македония, към които властта се старае да бъде любезна. Егейците не одобряват и нападките против българщината. Мнозина от тях бягат към Америка или Австралия, но мъчно става емигрирането им.

Всички сърби продължават да гледат на Македония като на южна Сърбия. В Скопския университет има повече сърби студенти, отколкото в Загребския. Нарочно, може би ги пращат там, за да се чувствува "сръбския колорит" в Македония.

Властта не гледа добре на това, че много студенти от Македония отиват в Загреб. Там студентите се чувствуват някак по-свободни, по-близки на себе си.

В Скопие се дават понякога български филми. За обяснение под картините поставят "македонски текст". Хората се смеят на това, защото те по-добре разбират българските думи, отколкото писаното на "язикот".

Македонските студенти в Загреб и сега са към петстотин души, колкото бяха винаги подир войната. Положително е, че всички те са недоволни от режима. Мнозина и там са записвани с окончанието "... ски" на името им. Но постепенно това окончание отива в забрава. При първа промяна на положението - това окончание ще бъде изхвърлено от самите хора, макар то да се среща сред българите на много места. Сега то се явява като изразител на сърбо-комунистическата политика.

За никого не е тайна, че се гони българската народност. Но що се отнася до политиката на официална България, съществуват множество критики в Македония. Слушал съм мнозина да осъждат тая политика, задето не е положила старание за достигане на македонска самостоятелност. Казват: "България остави на Тито да създава някаква македонска република, за да правят сърби и комунисти демагогия пред народа ни. За пръв път трябваше България да помогне за нашето държавно оформяне". На тая база недоволството не е малко. Но и всеки знае, че титовата "македонска" република е само тактическа мярка за посърбяване на народа ни
[/image]