[image]След шест месечно следствие получих обвинителния акт. Заедно с него ми бе предложено да си посоча адвокат.

Аз поисках или сам да се защитавам или да посоча за защитник адвоката д-р Политео, прочут Загребски правник. Това ми желание, обаче, остана неосъществено. Мой защитник бе д-р Кухар. Но все пак адвоката Политео бе един от нашите защитници. Той бранеше подсъдимия Илия Кръстев.

* * *

Налага се да се спра върху обвинението, което ми бе отправено. При разпитите въпросите ми се поставяха в следния ред:

Във връзка с Иван Михайлов; във връзка с американското амбасадорство (посолство, бел. на изд.); във връзка с английското амбасадорство; във връзка с хърватските противокомунистически движения.

Обвиняваха ни, че сме формирали организации с цел: Да се отдели Македония от Югославия; трите разкъсани части на Македония да бъдат обединени в едно цяло (такава е резолюцията и на ОФ в България от 1943 г., бел. на изд.). Така обединена Македония да се постави под покровителството на западните сили, като независима държава; да се премахне комунистическия строй в тая македонска държава и се замени с "капиталистически". За всичко това да се опрем на помощта на западните сили.

Обвинителният акт е съставен по начин, който издава голяма омраза към западния свят, към неговото социално и обществено устройство. Също така в него проличава как полицията счита опасни лицата, които в Югославия биха имали западни разбирания или симпатии. Така може да се обясни и факта, че моето членуване в християнското дружество се споменава с тенденция, като минус; така също изрично се споменава, че другия подсъдим, Стерйов Борис, бил син на собственик - пак като минус за обвинения.

Изтъкнато е като голям повод за нашата "акция" желанието ни да въвеждаме капиталистически строй. Разбира се, това са измислици на обвинителя. Ако ние, както и множество хора в Югославия и особено в Македония, бихме били питани за нашето и за народното настроение, отговора ни би бил следния: Народът желае сам, чрез собствена воля, да посочи коя икономическа система му се харесва, а не да му се натрапва тя насила. Също така народът желае пълна свобода, включая свободата за избор на своето политическо бъдеще. Най-малко от името на народа могат да говорят, па отгоре да съдят и наказват, тези, които са негови палачи.

И други смешни работи съдържа тоя обвинителен акт, оставяйки накрай главната измислица, каквато представлява от себе си цялото обвинение. Казано е, например, че акцията ни била противоконституционна, защото сме искали да съборим властта на народа против самата народна воля. А кога народът в Югославия е гласувал по своя воля в полза на тази власт? Тя му падна на главата като неочакван парашутист. Сетне - противоконституционно се наричаше в Югославия, на практика, и всяко стремление за отцепване от нея; а от друга страна в конституцията това право се признаваше.

Властта (по-точно УДБА, орган на партията, която е нищожно малцинство сред обществото) чрез всевъзможни методи насилва морално, материално и физически хората, като ги избива, според усмотрението на местните удбаши. Както ние случайно бяхме тикнати в затвора, така други случайно биваха поставяни в концентрационни лагери - и то с десетки хиляди. Така случайно, по усмотрение на УДБА, бидоха избити и петимата студенти в Струмица, за което вече споменахме. Къде са "обвинителните актове" за всички тия своеволия и варварства? На коя конституция се основават те?

Обвинението гласи, че сме имали за задача да влезнем във връзка със скопски студенти, както и с такива в Белград и Любляна. Също - че сме създали "университетски комитет" и "факултетни комитети" чрез тайни тройки. В моята тройка се посочват обвиняемите Рамболов Илия и Кръстев Илия; а в тройката на Стерйов се посочват Василка Велянова и Цветанка Павлова. Като касиер на организацията ни се посочва Зойчев Христо.
[/image]

...................................................................................