[image]В Македония се знае от всички и вярва, че Иван Михайлов е бил и сега работи за независима Македония.

Един измежду онези, които систематически се стараят да вмъкват в езика ни сръбски думи е Корубин, чието име често се среща във вестник "Нова Македония". Той е проводникът на сърбо-комунистическите идеи. Добре го познават мнозина измежду новата интелигенция.

Грижите на властта, както вече споменах, са насочени предимно към младежта. Затова и шпионажа е доста бдителен в средата на ученици и студенти. Много процеси на ученици ставаха из Македония - обвинявани предимно като ВМРО-висти. Много младежи биваха смазвани от бой; други лежаха с месеци из затворите. Сам познатия хърватин комунист Жуйович, на времето обърна официално вниманието на властите, че голяма част от учениците били "михайловисти".

Разните "народни" манифестации се устройват главно за заблуждаване на външния свят. В Македония и децата знаят, че народа е против властта. А така е в повечето области на Югославия. На някои места като в Черна Гора, все още може да се приеме, че известна част от обществото е с режима, както и в Сърбия или Словения; но в никой случай мнозинството
////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Като лекар имах възможност да наблюдавам, например в Малешевско, доколко народа е с тоя режим. В село Будинарци веднъж комунистите правеха събрание. Дойдоха само двама души - повтарям двама - на събранието. При това в селото имало все пак седем души "партийци"; значи и те не дойдоха на събранието. А селото има над хиляда жители. При една партийна конференция в селото се явиха само секретаря и един член, защото имало разногласия между седемте партийци...

Ненавистта сред селяните към режима си остава непокътната. При едно посещение в с. Разловци, Царевоселско, научих твърде интересни неща. Веднъж там дошли от Царево село няколко души партийци, за да формират в селото земеделска задруга. Селяните били неспокойни. По едно време някои от тях започнали да се явяват с тояги, вили, търнокопи и други подобни сечива. Те не само осуетили събранието, но когато комунистическите "големци" от Царево село тръгнали да се връщат назад, те били нападнати от селяните. Станал истински бой. На следния ден село Разловци е било окупирано от цивилна и униформена полиция, която арестувала всички мъже и по възможно най-кратка процедура били наложени много наказания. И до днес има в затвора още от тия селяни.

Селяните, както и гражданите, мразят тази власт и поради нейните злоупотребения. Като лекар в Царево село (днес Делчево) установих, че амбулантния джип е употребяван от всички, отговорни и неотговорни, за всичко друго, но не и за предназначението му. С него ходят на риболов, посещават разни села за попийване и похапване. Още при един от първите прегледи на моите пациенти, трима функционери на партията (Златков, кмет на Царево село, турчина Асан и още един, чието име забравих) настойчиво ми поискаха да им дам джипа, за да отидат в близкото село Тработивище. Обясних им, че в една селска кола пред амбулантата лежи трудна жена, която веднага трябва да бъде изпратена в щипската болница. Тримата наредили на шофьора да каже, че джипът "бил нещо повреден". Трябвало да се поправи. Качиха се в него "за проба" и заминаха за село Тработивище, където останаха до вечерта. Тежко болни и трудни жени бяха принудени да заминат за Щип в камион, пълен с картофи, и по пътя една от тях абортира. Исках да уведомя, където трябва, за това беззаконие, но секретаря на местния партиен комитет ме посъветва да си мълча, защото така било по-добре за мен.

Чух от фамилии, които отначало са били преданни на комунистите (намират се такива, макар на пръсти да се броят), да изказват най-големи разочарования. И тия, които минават за "писатели", са отвратени от режима и са на същото мнение, което има Венко Марковски и за което е затворен. Те също виждат как се сърбизира езика ни, но не смеят да кажат нищо.

По селата често се появяват заразни болести. Водите често са замърсени. Понякога и пеша е трябвало да отивам по селата, нямайки на разположение превозни средства.

Безбройни оплаквания съм слушал от селското население срещу непоносими данъци, скъпотия, губене права на собственост, липса на свобода, своеволия на властите, насилия и пр. В доста села видях полуразрушени сгради - бившите кооперативни обори. Населението ги гледа с презрение.

Случвало се е партийни хора да използват моите лекарски беседи, за да намерят по този начин слушатели за себе си. Хората за тях не идваха. Разбира се, селската публика, дошла да чуе моите лекарски наставления, с една прикрита злоба трябваше да изслуша самонатрапилите се говорители върху комунизма и партията.

Председателят на "отбора" (местно наименование на партийния комитет, бел. на изд.) в Царево село - Дуовски - бе истински дерибей, мразен от народа. Тамошният отбор има сега руска лимузина "Победа" и един джип. Автомобилите използват, за да си правят разходки и гуляи по селата.
[/image]