|
Наистина ми отне по-малко от час да прегледам Мариинското Четвероевангелие.
Толкова дълго? Аз го направих за не повече от десет минути, използвайки възможността за търсене в текста. Използвах Асеманиевото, Мариинското и Зографското евангелия от и търсих главно G, както е кодирана буквата герв в тези текстове.
Второ, убедих съм, че съм почти прав. Буквата Герв изобщо не се използва в славянски думи.
И за това Ви трябваше да проверявате Мариинското евангелие??? Та това, че герв не се използва в славянски думи, го пише във всеки учебник по старобългарски език. В граматиката на Милетич за средните училища (ползвам изданието от 1925) тази информация е в първия урок за двете азбуки, стр. 15. Пък това, че Вашата "хипотеза" не се оправдава, си личи от нещо съвсем друго, а именно от употребите на герв в тези гръцки думи, което ще обясня по-долу.
какви основания са имали онези, дето свързват буквата Герв с някакви славянски диалекти (македонски?, сръбски?, солунски?). Абсолютно никакво основание. А в таблицата тук именно това се твърди
Не, Вие просто не сте обърнали внимание какво пише в таблицата. Там отгоре пише "връзка с кирилица" (става дума за буквите), т.е. че кирилската буква Ђ е свързана с глаголическата буква герв. Кирилската буква Ђ е свързана с глаголическата буква герв, защото е произлязла от нея.
Истината за глаголическата буква Герв трябва да се търси в гръцкия език и гръцките диалекти, а не в славянския език и славянските диалекти, колкото и "солунски" да са те.
Това, както вече казах, е ясно, откакто съществува славистиката. Може би ще се повторя, но е хубаво да четете какво са писали специалистите преди Вас.
Вероятно, моята теза не може да се докаже. Но доколко се опровергава?
Вашата теза се опровергава от случаите, в които се употребява герв: в болшинството от тях не може да се говори за плозив.
Вие изваждате на преден план анГел/еванГелие и сякаш не забелязвате останалите случаи, като донякъде подвеждащо цитирате рядко срещаната дума Генисарет.
Но какво ще кажете за думи като леГеон, иГемон, еГипет, скинопиГия, Геена (Геона), Гетсимански, ГерГесински, та дори алелуГиа? Те очевидно противоречат на Вашата теза за герв като плозив.
А оправданието Ви, че герв е означавал плозив само в мислите на Константин (без никой друг да разбере!) и поради тази причина текстовете не дават доказателства за Вашата теза, е, меко казано, несериозно.
Аз решавам проблемите предимно с мислене, както сте забелязали.
Похвално, но за да решаваме проблеми (дори тези, които са отдавна разрешени), е добре да разполагаме с някаква информация, а не с голи мисли. Ако позволите, ще Ви цитирам Проглас към евангелието: "Много ум в малко думи: Голи са без книги всички народи".
Учудва ме тогава да е имало такова произношение в гръцките диалекти, че на славянски да напишат ПараскевьГи. Явно е имало. А защо Г-то го няма в името Захария? Там също би трябвало да се очаква.
Пак бих Ви посъветвал да потърсите информация за диалектите. Това Г (уви, и то не е плозив!) се развива в определени гръцки диалекти в групата ЕYI и затова на старобългарски имаме ЛевГит, НиневГия, ПараскевГи. Не разбирам защо го очаквате и в Захария, където няма причини да се появи.
|
Re: O писменехь - коментари [re: XpиcтoTaмapин]
