|
В отговор на:
Това за герв може ли да се каже, че е "емпирично" потвърдено? Тоест с герв пише ли се "г" само в думи от гръцки произход където г-то е експлозивно?
Намерих и стари теми, ако примерно "дявол" се е пишел с герв, определено ми се струва по-приемлива тезата, че герв е означавал звук подобен на (Voiced_palatal_plosive), дори и там където гръцки има експлозивна съгласна като в "ангелос".
Във старите теми, препратки към които сте дали, наистина съм изложил тезите си за буквите герв и ят в глаголицата. Никой не е дал пример за думата дявол да се е пишела с герв, нито пък за думата гявол. Моето впечатление е, че глаголическата буква герв по времето на Моравската мисия се пишела само в гръцки думи, и то на мястото на гръцката плозивна гамма. Писал съм там какво предполагам да е станало после в Хърватия и Словения, където глаголицата продължила да се ползва.
Какво би могло да опровергае версията ми? Да се намери стар глаголически запис на славянска дума, където герв е на мястото на пра-старо "-dj-". Има ли такъв?
Ще последваме дадената от Вас препратка към , там в таблицата ще намерим Greek (съгласната Voiced_palatal_plosive се среща в гръцки, именно това твърдя), после в колоната Notes ще намерим препратка към , и там ще видим, че се дават две плозивни звучни (voiced plosive) съгласни в гръцки, и двете означени с диграфа гамма/каппа: едната е , която Вие имате пред вид, а другата е . Съобразете, че дори и сега тези две съгласни писмено се означават еднакво. Те не са различни фонеми, а са позиционни варианти на една и съща фонема - плозивната гръцка гамма. Палаталният вариант се среща пред предна гласна (например пред Е в думите ангел и евангелие), а в останалите случаи се чува другият вариант. Плозивната гръцка гамма като фонема се отличава от нормалната фрикативна гръцка гамма и липсата на буква за нея винаги се е чувствало като недостатък на гръцката азбука. (Разбира се, за старогръцки нямало такъв проблем.)
На Вас Ви се струва по-приемлива тезата, че герв е означавал звук, подобен на , но нали моята теза е същата. Пред предна гласна (Е,И) буквата герв е означавала именно този звук. Дори сега гърците нямат нужда да различават писмено от . Нямам основание да се съмнявам, че Свети Кирил би означил гръцкия звук със същата буква герв. Никакъв проблем не е това за гръцкия език. Разбира се, едва ли ще се намери такъв звук в славянските глаголически книги. Едва ли има начин да се провери как е било написано в {Еклесиаст 24:15} "Възвисих се като палма в Енгади". А друг пример не успях да намеря в Светото Писание. (То гръцки думи с такъв звук има много, ама те ще са преведени на славянски. А други имена като че ли няма.)
В отговор на:
И още един въпрос: мислиш ли, че кирилицата може да е по-стара от глаголицата? След като е имало традиция да се пише с гръцки и писарите по нашите земи са били свикнали с тея, едва ли е невероятно да са пишели словенски с гръцки и още нещо добавено към гърцицата за звуковете, които ги нема в нея.
Възможно е да е било и така. Т.е. когато петимата ученици на Светите братя Кирил и Методий дошли в България, те заварили вече оформената кирилица (допълнена гръцка азбука) да се ползва за славянски и поради това не успели да наложат глаголицата.
Обаче заставайки на позиция на балък, на мене по мо харесва другата теза (кирилицата била създадена, за да се препишат донесените книги на славянски на нещо по-удобно за четене и пусане). Предишната теза подхранва една друга теза, а именно, че прабългарите били исконни славяни), което пък подхранва тезата, че нашият етноним "българи" произлиза от латинската дума "vulgares".
За да избегна този ред на съображения, аз не поддържам версията за това, че кирилицата е по-стара от глаголицата. Макар че наистина може да е била и по-стара. Но нямаме основание да твърдим това с увереност.
|
Re: O писменехь - коментари [re: Zo]
