|
В отговор на:
По-важните глаголически ръкописи са достъпни като текст в интернет. Вземете няколко такива текста и проверете всички употреби на герв в тях. Това занимание ще Ви отнеме не повече от половин час и със сигурност ще е много полезно
Послушах Ви, Саур. Наистина ми отне по-малко от час да прегледам .
Първо, вече написах, че моята хипотеза може да се опровергае, само ако се намери старо изписване на глаголическата буква Герв в славянска дума на мястото на пра-старо -dj-. Това може да се разбира и като пълно изложение на моята хипотеза - казвам кое изключвам. Считам, че моята хипотеза не е опровергана.
Второ, убедих съм, че съм почти прав. Буквата Герв изобщо не се използва в славянски думи. Ако гледаме само , не можем да не си зададем въпроса какви основания са имали онези, дето свързват буквата Герв с някакви славянски диалекти (македонски?, сръбски?, солунски?). Абсолютно никакво основание. А в именно това се твърди - става дума за македонско Ѓ, сръбско Ђ. В английската версия също става дума за сръбски, а в руската версия буквата е наречена Дервь. Това е подвеждащо.
Истината за глаголическата буква Герв трябва да се търси в гръцкия език и гръцките диалекти, а не в славянския език и славянските диалекти, колкото и "солунски" да са те. Това е тезата ми по същество.
В своята хипотеза аз съм предполагал все пак, че онези, дето свързват глаголическата буква Герв с пра-старото -dj- в славянски, са имали някакво основание да се заблудят.
Трето, прочетете отговора ми до уважаемия съфорумник Zo. Вие не изказвате ясна теза, но според изнесени от Вас данни, които аз проверих по , нашите тези се различават в следното:
Вие твърдите, че гръцката мека фрикативна Гамма се означава с Герв, докато аз твърдя, че тя би трябвало да се означава с нормална Гамма, поне според замисъла на Свети Кирил. За да се докаже моята теза, трябва да се намери Герв на място на твърда плозивна Гамма, но такава в Евангелията не се среща. Вероятно, моята теза не може да се докаже. Но доколко се опровергава?
Четвърто, според изнесени от Вас данни и според това, което видях в , има три случая на употреба на глаголическата буква герв, които по-долу ще изредя в условни означения: случай Ангел, случай Генисарет и случай Параскеви.
По случая Ангел разминаването между мене и Вас е само в това, че аз го считам за основен, а Вие може би го считате за равноправен на другите.
Случаят Генисарет не е нов за мене и той има място в моята хипотеза. Аз считах, че произношението на думата Ангел и производните й в италиански е създало представата, че глаголическата буква герв означава меко ДЖ. Аргументите ми са, че глаголицата се използвала предимно в страните под католическо влияние, където книжовниците са били не гръцки възпитаници, а по-скоро италиански. Оттам ще да са започнали да означават хърватския мек звук ДЖ на мястото на пра-старо -dj- именно с буквата герв, което пък по-късно заблудило изследователите. Аз считам, че онези, дето свързват глаголическата буква Герв с пра-старото -dj- в славянски, са се заблудят, понеже не са филтрирали италианското влияние.
Случаят Параскеви е наистина нов за мене. Дълго мислих по него (аз решавам проблемите предимно с мислене, както сте забелязали). Остава отворен за разсъждение. Този случай измества тежестта обратно към гръцки, понеже нямам обяснение на основата на италиански.
Учудва ме тогава да е имало такова произношение в гръцките диалекти, че на славянски да напишат ПараскевьГи. Явно е имало. А защо Г-то го няма в името Захария? Там също би трябвало да се очаква. И тъй, това е интересен проблем относно гръцките средновековни диалекти.
Доколко това разколебава убедеността ми в първоначалната плозивност на буква Герв? Не много. И преди съм писал, че първоначалната плозивност на буква Герв е замисъл на самия Свети Кирил, но този замисъл не е бил разбран дори от брат му, Свети Методий. Ако буквата Герв от самото начало е означавала палаталност, а не плозивност, аз просто се учудвам защо е било нужно това тогава, след като то не е нужно за гръцкия език сега (не е било нужно и в древността, разбира се).
Простото обяснение е, че преводачите на Мариинското Четвероевангелие (възможно е самият Свети Методий да е бил сред тях), явно са разбирали буквата Герв като палатална гамма. Освен това, те са говорили на гръцки диалект от тип параскевГи. Не знам да има съвременен такъв диалект, но може и да има. Мислех, че каравГи (кораб) и параскевГи (петък) са различни случаи в гръцките диалекти, но явно някъде са ги изравнили.
Пето, проблемът с глаголическата буква Герв е проблем на гръцката историческа диалектология и няма нищо общо с проблема за автора на полемичното съчинение "О письменехъ", което ще коментирам отделно.
Благодаря за вниманието.
Редактирано от XpиcтoTaмapин на 06.06.08 17:04.
|
Re: O писменехь - коментари [re: cayp]
