|
В отговор на:
В случая нещата са на равнище публикация на един философ/нарочно не цитирам конкретно/,който точно преди 30 години си е въобразил,че тя историята е мнооого,много лесна работа.
Например случайно виждаш,как е изписването на л.и.Рабан Мавър по латинската ортография,моментално отъждествяваш Храбан с Храбър.Що се отнася до мавър,то се знае .....кой не е чувал за "черния" мавър Отело ,ерго -"мавър" = черноризец и работата спи на 3 без коз и две пешки метър.
Остава да се намерят балъци ,а таквизи в България колко щеш ,особено в ерата на интернет-трябва ти нещо,кликваш на търсачката и си готов -потвърждението е намерено !
Най-напред ще засегна някои конкретни въпроси.
Кой е авторът на полемичното съчинение "O письменехъ"
Уважаемият съфорумник Cтapинap в случая е прав, но само до някъде.
Чел съм много версии на отговора на горния въпрос, между тях и тази за
. Тя не е моя, аз някъде съм я прочел и просто я считам за най-вероятна. Наистина, спомням си, че ставаше дума за Мавриций Храбан, а не за Мавр Храбан, и може би затова не съм я свързвал с "черния" мавър Отело, както направи уважаемият съфорумник Cтapинap. Да предположим, че преписвачът бил човек, който знаел гръцки и славянски, но не знаел добре глаголическото писмо. Ако той види името Мавриций, написано Maurizio на старо-италиански, мене не може да ме учуди, че на славянски с кирилица човекът ще напише Черноризец. То сега има толкова неграмотници, а тогава кой знае как е било.
Преди няколко дена, като четях достъпните в мрежата коментари за това кой е авторът на полемичното съчинение "O письменехъ", мене ме учуди, че най-вероятната според мене версия е пропусната. (Ако бях привърженик на конспиративните теории, щях да твърдя, че нарочно е пропусната, за да не лъсне истината на светло.) Потърсих с Google "Hraban" и Ви дадох препратката. Това, което там прочетох, не разколеба убеждението ми, че именно това е най-вероятната версия. Вярно, името не беше Мавриций, а Мавър, но пък Мавриций е просто диминутив (умалително от Мавър, т.е. Мавърчо). А статията потвърждаваше, че Храбан е бил влиятелен теолог от оная епоха. Наистина, нищо не съм чел от него, но това няма значение за версията. Невероятно е Храбан да не е вземал отношение спрямо покръстването на славяните от Средния Дунав. По-вероятно е Храбан да е бил привърженик на латинското богослужение - заради такива като него католическата църква до 20-ти век налагаше изключително латинското богослужение. Ако Храбан е защищавал богослужението на славянски, което е невероятно, то именно той ще излезе да е авторът "Черноризец Храбър". Да напомня все пак, че аз не твърдя авторът да е Маурицио Храбан, твърдя, че авторът е анонимен, но в заглавието е стояло името на опонента Маурицио Храбан, т. е. заглавието е било приблизително такова: "Отговори на нападките Маурицио Храбан". На края на съчинението авторът обещава да продължи с отговорите.
Във всеки случай, можем да съгласим, че не е ясно кой е авторът на това съчинение. Ако не приемате изложената по-горе версия, то трябва да се съгласите, че другите версии са още по-невероятни. Въпреки това, по традиция ще продължавам да наричам автора "Черноризец Храбър".
Дали Черноризец Храбър е творил в България
Моят отговор е "не". Аргументи вече съм привел. Не само аз мисля така, но аз и сам съм стигнал до този извод, т.е. аз съм убеден.
Кои са балъци? Дали тези, дето повтарят, че "Черноризец Храбър било псевдонима на самия цар Симеон"? Или тези, които разсъждават трезво и не се поддават на националистическите си пристрастия?
Черноризец Храбър не е творил в България. Но е творил на старата форма на нашия език. Можете да наричате този език както искате - старобългарски, старославянски. Аз например понякога го наричам ЕС7 - Език на Светите Седмочисленици.
Марк Твен не е творил в Англия, но е творил на английски. Английски писател ли е Марк Твен? - А има ли това някакво значение? Трябва ли англичанчетата да учат творчеството на Марк Твен като част от литературата на родния им език? - Да.
Успокоихте ли си националистическите пристрастия?
Важно конкретно твърдение в моите коментари: за буквата герв
Изложил съм своя версия, в която съм убеден.
Тази буква се среща само в глаголицата. Свети Кирил я включил по свое хрумване. Целта му била с нея да се означава експлозивната гръцка Гамма. Тя няма нищо общо със славянския език и с никакви славянски диалекти. Ако не знаете гръцки, трябва просто да ми повярвате.
В частност, мнението, че тази буква означавало някакъв звук "меко г", какъвто тогава имало в солунския славянски език и какъвто сега има в македонските диалекти, е напълно неоснователно. Забележката "македонско Ѓ, сръбско Ђ)" в е подвеждаща.
Друго важно конкретно твърдение в моите коментари: за буквата ят
В глаголицата няма буква за гласния звук "ят" (е двойно). Отново подвежда.
Това не е само мое твърдение - и други мислят така. Аз съм го прочел някъде, после лично съм се убедил.
Извод 1: Кирилицата била по-подходяща за славянския език, защото такава буква в нея имало.
Извод 2: Ако Свети Кирил е пропуснал да начертае такава буква в глаголицата, то вероятно в неговия говор (предполагаемо солунския) гласната "ят" не се е различавала от дифтонга "ia". А в кои съвременни славянски говори е така? - Само в тези от югоизточна България. Няма съвременни данни за солунския говор. Но ако солунският говор приличал на серския (Сяр е на 80 km от Солун), то нека да е бил солунският говор. Без да отричам вече изказаното по-горе, аз добавям съображението, че ролята на цариградския говор не бива да се пренебрегва и всичко да се стоварва на гърба на солунския говор, каквато е традицията.
Общи разсъждения за мрежата, балъците и независимите наблюдатели
Мрежата спомага броят на балъците да се редуцира до естественото състояние. В мрежата има много информация, тя е бързо достъпна. Само трябва да се замислите и да си изградите свое мнение.
Когато си изграждате свое мнение, добре е да напуснете позицията на балъка, ако случайно сте се указали там, и да застанете на позицията на независимия наблюдател. На независимия наблюдател не му пука дали едно мнение му харесва или не. Важното е твърдението да е логически издържано, да е логически свързано, да не противоречи на факти и общи картини.
Не съвсем маловажно е и това: да се оцени доколко лансиращият някакво твърдение има изгода (материална, емоционална) от него и подхожда с предубеждение. Qui prodest? На кого е изгодно? Действайте като Шерлок Холмс.
За проблемите на историята, нерешими по давност
Много от проблемите на историята по принцип не са решими, понеже е изтекъл срокът на давност.
Историята е умряла, няма да се съживи, станалото - станало, ама вече е забравено, никой не помни какво е станало, никакви следи няма, няма и да има. От умрял хабер не чакай.
За проблемите на историята, по същество нерешими
Други проблеми на историята са нерешими, понеже не са добре дефинирани. Не е ясно какво означава да се реши такъв проблем. При някаква дефиниция дори може да се укаже, че проблем изобщо няма.
Такива проблеми на историята донякъде си приличат с религиозните твърдения - именно за религиозните твърдения си е съвсем ясно, че те не подлежат на логическо доказателство, а в тях просто трябва да се вярва.
Може някой да приеме, че няма Бог - няма и ред теологични проблеми.
Връщайки се на балъците, аз се считам за религиозен човек, но не се считам за балък. Нерешимите проблеми на историята от религиозен (митологичен) тип просто не ги вземам на сериозно. Тези, дето ги вземам на сериозно, са балъци.
Такива проблеми са например въпросите за произхода на народите.
Допълнение
Късно се усетих, че съм в клуб "Лингвистика", а не в клуб "История". Извинявайте. Все пак обаче въпросът за личността на автора Черноризец Храбър е преди всичко исторически. От друга страна, историческите въпроси като че ли са по-интересни на широката публика, отколкото лингвистичните. Колко например ще разберат моята хипотеза за глаголическата буква Герв, която е чисто лингвистична?
От друга страна, много историци пренебрегват данните от лингвистиката. Според мене - неоснователно. Представете си например стар документ, съдържащ лъжи. Историците биха се подвели, ако повярват на съдържанието му. Лингвистиката обаче и от този документ би извлякла полезна информация за езика, на който той е написан.
Редактирано от XpиcтoTaмapин на 05.06.08 14:18.
|
Re: O писменехь - коментари [re: Cтapинap]
