|
В отговор на:
Ако разбирам правилно има гервь в Голгота, въпреки че на гръцки Ггт се произнася с фрикативно [G], защото К-К-ф знаел, че произношението на Ггт в неуточнен семитски език било с [g]??
Не е било нужно да се знае как звучала думата в оригиналния семитски език.
Предполагам, че и тогава, както и сега, гръкоезичните произнасяли плозивна гамма в случаите, когато искали да подчертаят, че дадена дума не е гръцка. Голгота е точно такава дума, понеже в Евангелието се дава превода й: лобно място, череп. Когато една чужда дума прилепне на езика, изговарят я вече с фрикативна гамма.
Примери: , . Вижте колебанието в изписването на . Вижте колебанието в изписването на , .
Предполагам, че на въпроса кога се пише буквата гервь Свети Кирил Константин Философ отговарял, че се пише в думи като Ангел и Голгота, в които самият той произнасял плозивна гамма (за първата е сигурно, за втората - предполагам). Свети Кирил Константин Философ скоро се поминал и писарите може би помнели тези две думи. Нататък вече съм обяснил. Писарите-славяни не различавали плозивната гама от фрикативната и си изработили правило да пишат буквата гервь на местата, където гаммата за славяните била непривична, именно палаталната гамма, понеже палаталната гамма била елиминирана от първата и втората палатализация в славянския език.
В отговор на:
Втори въпрос: Дали К-К-ф наистина е знаел какво е било произношението на Ггт в библейските времена?
Както вече писах, това не е било нужно. Плозивната гамма в дума като Голгота просто би подчертала, че думата е чужда, не е гръцка.
Но въпросът е интересен. Днешните гърци трудно се убеждават, че по времето на описаните в Евангелието събития, както и преди това, трите букви вита, гамма и делта са звучали само плозивно. Дали Свети Кирил Константин Философ е знаел това, не знам. Но със сигурност ще да е владеел плозивното произношение на тези съгласни в латински, а вероятно и в славянски.
И тъй, Свети Кирил Константин Философ е знаел, че думата Голгота се произнася с плозивна гамма поне на латински.
В отговор на:
Първи въпрос: К-К-ф ли е превеждал Зографското четвероевангелие?
Вероятно не. Той се поминал твърде рано. По моята хипотеза, ако лично той е писал, не би употребявал буквата гервь на мястото на фрикативна гамма.
В отговор на:
В отговор на:
Константин Философ ще да е имал пред вид да изпробва вече създадената от него глаголическа писменост
Нещо не разбирам... как така условността "(...) с радост ще отида там, ако имат букви в своя език(...)" може да се разбира като желание за изпробване на уж вече създадена писменост!?
А Вие можете ли да дадете разумна интерпретация на този откъс от пространното му житие?
В отговор на:
... Подучен от бога, Ростислав, моравският княз, се посъветва със своите князе и с моравците и изпрати (пратеници) до цар Михаила, говорейки: "За нашите хора, които се отказаха от езичеството и приеха християнството, ние нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и другите страни, виждайки това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител: защото за всички страни винаги излиза от вас добър закон."
Като свика съвет, царят повика Константина-философ и го накара да изслуша тази молба. И (му) рече: "Философе, зная, че си уморен, но ти трябва да отидеш там; освен тебе друг никой не може да свърши тази работа." А Философът отговори: "Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще отида там, ако имат букви в своя език."
Царят му каза: "Дядо ми и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го открили, та как аз мога това да открия?". А Философът забеляза: "Че върху вода кой може да напише беседа, без да бъде наречен еретик ?" А царят му отговори заедно с вуйка си Варда : "Ако ти поискаш това, може да ти го даде бог, който го дава на всички, които просят без съмнение, и отваря на онези, които хлопат."
Като си отиде, по предишния (си) обичай Философът се предаде на молитва заедно с други сподвижници. И скоро му се яви бог, който изпълнява молбите на своите раби. И тутакси (?) състави буквите и започна да пише евангелската беседа: "В началото бе словото и словото бе у бога, и бог бе словото" и т.н.
Царят се зарадва и със съветниците си прослави бога. И изпрати Философа с много дарове, като написа до Ростислава такова писмо:
- Бог, който заповядва всекиму "да дойде до познание на"истината" и да се домогне до по-голяма степен (на съвършенство), като видя твоята вяра и подвиг и сега, в наши години, като яви букви за вашия език, направи (такова нещо), каквото по-рано не е било освен в най-старо време, та и вие не да се причислите към великите народи, които славят бога_на свои език. И изпратихме ти тогова, комуто бог яви буките, мъж почтен и благочестив, много учен и философ. И приеми този дар, по-добър н по-почтен дори от всякакво злато и сребро и от скъпоценен камък, и от нетрайното богатство. Стани с него да утвърдиш бързо работата и от все сърце да подириш бога! Ала и общото спасение не пренебрегвай, но подтикни всички да не се ленят, а да поемат истинския път, та и ти, с подвига си, след като си ги научил да познават бога, да получиш заради него наградата си в този и бъдещия живот за всички онези души, които ще повярват в нашия бог Христос: отсега и докрай да оставиш на идещите поколения своя помен подобно на великия цар Константин!
[Кирил и Методий в Моравия, 863-867 г.]. Когато пристигна (във Велеград), в Моравия , Ростислав го прие с голяма чест. И като събра ученици, предаде му ги да ги учи. В кратко време, като преведе целия църковен чин, запозна ги с утринната, часовете, вечернята, малката вечерня и с литургията. И според предсказанието на пророка ушите на глухите се отвориха да чуят евангелското слово, а езикът на гъгнивите стана ясен. На това бог се зарадва, а дяволът се посрами.
Може да се предположи, че самият житиеписец не е знаел точно за какво става дума, но не можем да обвиним в некомпетентност Царя и Философа. Едва ли Царят е произнасял такава неадекватна фраза относно буквите за славянския език: "Дядо ми и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го открили, та как аз мога това да открия?". За букви за пръв път споменава самият Константин Философ: "с радост ще отида там, ако имат букви в своя език". Царят не подозирал, че трябват съвсем нови букви. Никой освен самият Константин Философ не подозирал. Коптите пишели с гръцка азбука. Няколко века преди това Вулфила си послужил с гръцката азбука при превода си на Евангелието на готски език. Редица народи в Западна Европа по онова време вече пишели с латинска азбука. Кирилицата е доказателство, че съвсем нова азбука не е била необходима за славянския език. Всичко това навежда на мисълта, че Константин Философ вече бил съставил глаголическата азбука и искал да я приложи в моравската мисия. Той поискал и получил царска препоръка за своята азбука. Не мога да го обвиня в некомпетентност. Подозирам го в : ..хотя по замечаниям некоторых теологов, тщеславие может способствовать совершенствованию, например, избавляет от уныния. Да отбележим, че по онова време Константин Философ не се бил още замонашил и светската суета едва ли му е била чужда.
Вероятно оттогава датира у славянските книжовници преклонението именно към азбуката - самият Свети Кирил повлиял на това. Докато в същност азбуката не е толкова важна. Важното дело е преводът на Светото писание на славянски език. Езикът е по-важен от азбуката. Глаголицата на Свети Кирил Константин Философ отдавна вече не се употребява, но Езикът на Светите седмочисленици живее чрез днешните езици - български и руски.
При създаването на печатните шрифтове е можело така да стане, че латинската, гръцката и кирилската азбука да бъдат до такава степен синхронизирани, че да създават впечатлението за общ набор от букви. Такова впечатление щеше да бъде в същноста си вярно. Защото, например, много от разликите между кирилицата и гръцката азбука (H, N, Z) са въведени именно от печатните шрифтове.
Редактирано от XpиcтoTaмapин на 18.06.08 11:49.
|
Re: O писменехь - коментари [re: Zo]
