Иванов, Срамувам се заради родителите ти, които са ти дали това прекрасно име! За пореден път се убеждавам, че в сляпата си омраза към комунизма и всички производни на тази дума и на това явление, ти си абсолютно неспособен да направиш каквато и да било диференциация или да направиш какъвто и да е независим извод. Очевидно от далечното време, когато си напуснал тази страна, която смееш да наричаш Отечество, у тебе тя е оставила само една асоциация - комунистическа държава. И като такава тя неизбежно пробужда у тебе само едно чувство - отвращение. Направи си труда да преброиш в постингите си колко пъти се повтаря думата "комунизъм" и производните й и ще се убедиш, че съм прав. Как при това положение да очаквам у теб да има поне ЧАСТИЧКА ЛЮБОВ към нещо българско? Как да си представя, че в очите ти може да блесне сълза на умиление или нещо да те жегне под лъжичката само при леко ухание на нещо родно? Понякога си мисля, че не помниш дори аромата на майка си, камо ли нежната й ласка...... Изобщо имаш ли идея за това що наричаш ти Родно? Защото Родината се обича, така както се обича майка и любима. А любовта е ирационална, тя не познава разумни доводи, а още по-малко идеологеми. За разлика от любовта, Родината не е ирационално понятие. Тя е тук и сега, такава, каквато е, с хората, които я населяват, и с порядките, при които живеят! Добри или лоши, тези хора и тези порядки са онова, сред което съм отрасъл и към което принадлежа, и към което винаги ще се връщам духом или тялом. Не споделям космополитичните възгледи на много хора в този форум, защото вярвам, че човек не може без дом, без място и атмосфера, в които се чувства сигурен в трудни моменти. Но нима мога да не обичам сина си, защото има по-талантливи деца от него! Тук нямам предвид държавата като общественоорганизационна форма. Такава, каквато е сега, тя вони дори повече отпреди с притворството и демагогията си. Но споделям напълно един от девизите на анархизма: "Родината обичам, държавата презирам!". Ето защо, ако ще да ми изпратиш партийните книжки на всички български свещеници без изключение, все тая. Просто това не ме интересува, не ми пука, I don't care! Онова, което ме интересува, е че от 1989 г. насам, твърде много хора, повечето небългари, усърдно се стремят да отвърнат българите от Българската православна църква по всякакви начини и със същото усърдие, каквото полагаха комунистие - чрез твоеподобни идеологически заклеймявания, чрез развъждането на всевъзможни секти, чрез обвинения в религиозна нетърпимост и др. под. И тъй като не вярвам, че която и да е човешка дейност е случайна, логично си задавам въпроса - защо? И си отговарям - защото ПРАВОСЛАВИЕТО /тук вече не говоря за БПЦ, а за християнска религия/ е белег на нашата идентичност. А идентичността следва да се руши и да се подменя с чужди ценности, защото към това се стреми всяка цивилизация, в т. ч. и западните - към разрастване и утвърждаване на своите си ценности. Такива действия обаче са акт на културна инвазия /и моля те, не придавай отново идеологически оттенък на тази дума, използвам я буквално/. А макар това за тях да е напълно оправдано, то определено не е приятелски акт или дори да е с такива подбуди - не очаквай да го приема с отворени обятия. Нямам нищо против ценностите на която и да е общност, но нека ме оставят да бъда такъв какъвто съм. Няма да стана по-добър или по-лош човек, ако не съм православен. Дали съм наивен, като ми се вижда странно защо и от теб струи неприкрито злорадство за деградацията на църквата ни и свещенослужителите й? Ето защо за мен БПЦ е символ, а не институция. И нека да не се отваряме на въпроса за идеите и институциите, които си присвояват правото да ги олицетворяват и осъществяват, защото в това отношение може безкрайно дълго да поспорим относно много твои любими демократични организации. Демагогията е стара, колкото света. Нямам намерение да ти се обяснявам къде живея, колко пъти съм пресичал околовръстното шосе и по колко места от света съм бил. Последното, което мога да кажа за себе си е, че съм тесногръд, а още по-малко - че съм Бай Ганю. Уважавам всички хора по света и, както е писал Белота по-горе - за мисълта и мястото в сърцето ми няма граници. Познавам не малко небългари /думата "чужденец" ми е неприятна/ и много от тях са ми приятели. Уважението и приятелството си давам обаче при едно много важно условие - че насреща виждам същия респект към едно човешко същество. Всеки, пристъпващ към общуване предубедено, непоколебимо поставям на мястото му. Подобно на ex-Pesho, нямам комплекси в общуването с който и да е, защото смятам, че имам нужната ерудиция, квалификация и ЧОВЕЩИНА, за да спечеля уважението на всеки / с Пешо доста се ядохме в този форум, но го уважавам стократно повече от теб, защото у него има това, което се казва ДИАЛОГИЧНОСТ - способността и желанието да вникнеш в чуждата позиция, в чуждите чувства, ако щеш, за да се осъществи онова, което се нарича КОМУНИКАЦИЯ/. За разлика от мен, ти си отчайващо монологичен, до скучност дори, а също и безкрайно предвидим в антикомунистическите си изригвания! Иначе правиш нелош преразказ с разсъждения! Един съвет - друг път се опитай да вникнеш зад думите, а не да се хващаш за думата, тъй като българският език е многопластов, при това в много по-голяма степен, отколкото много други "по-цивилизовани" езици. Но си непоследователен - ти сам призна, че БПЦ е символ за патриотичните сили, дори през тоталитаризма и макар повечето от тях да не ги е влякла там вярата. Но дори по онова мрачно време тя беше един от символите на съпротивата /макар и наистина само символ/. А за жалост такива символи, които да подтикваха към проява на тази съпротива, нямаме много в онзи период. И тъй като все говориш в първо лице множествено число, когато споменаваш българите, сега ми е много любопитно да чуя твоята интерпретация на националната ни идентичност.