... за комунисти, популисти, лумпени и обикновенни юристи, затова как трябва да се действа срещу управляващите, когато те правят простотии: Част от хронологията В бр. 41 на в. “Капитал” от 16.10.1999 г. бе публикувано писмо под заглавие “В данъчната администрация цари азиатщина” от Кольо Бойчев, финансов директор и член на съвета на директорите на “Амилум България” АД . В писмото бяха описани умопомрачителните бюрократични проблеми, с които се е сблъскала “Амилум” при опита си да изплати дивидент на мажоритарния чуждестранен акционер. “Считаме за нужно да осведомим и всички големи чужди инвеститори у нас за така създалия се проблем, тъй като не считаме, че азиатщината, царяща сред част от държавната администрация, не трябва да бъде толерирана, особено когато страната ни изпитва такава остра нужда от преки чужди инвестиции и особено от присъствието на големи и сериозни чужди фирми”, се казваше в писмото. “Ние сме твърдо убедени, че решаването на такива на вид дребни проблеми, които тровят ежедневието на чуждите инвеститори у нас, ще допринесе съществено за подобряването на инвестиционния климат в страната и спечелване доверието както на чуждестранните инвеститори, които са вече в страната, така и на бъдещи нови такива”, завършваше Кольо Бойчев. В бр. 42 на в. “Капитал” от 23.10.1999 г. бе публикуван материал ”Наредба №5 - поредната издънка на финансовото министерство” от адвокатите Георги Събев и Стефан Стефанов от адвокатско дружество “Събев и съдружници”. Вземайки повод от писмото, публикувано в предишния брой на “Капитал”, адвокатите изразиха своето становище, че Наредба №5 противоречи едновременно на редица нормативни актове с по-висок ранг, включително на множество спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, по които Република България е страна. “Считаме, че обществото трябва да противодейства адекватно на наглостта на администрацията, а не мълчаливо да се примирява. За да защитят изложената в настоящия материал гражданска и юридическа позиция, авторите вече сезираха Върховния административен съд с искане за отмяна на Наредба №5. По наше мнение по подобен начин обществото би следвало да реагира на всеки незаконен акт на администрацията. В противен случай остава съмнението, че може би си заслужаваме и администрацията, и самата Наредба №5. И съдбата да бъдем третирани от политиците единствено в циничния контекст на бинома данъкоплатец-избирател”, написаха двамата адвокати. В бр. 44 на в. “Капитал” от 06.11.1999 г. бе публикуван материал “Критиката на Наредба №5 е некоректна” от адвокат Тодор Табаков и д-р по право Сашо Пенов, юристи, работили по сключването на поне две трети от спогодбите и организацията по прилагането им. Пенов е адвокат на МФ за делото пред ВАС. В материала юристите твърдяха, че аргументите на Събев и Стефанов срещу Наредба №5, публикувани в бр. 42 на “Капитал”, са необосновани. “От приемането на Наредба №5 до този момент нито един компетентен орган на договаряща държава не е възразил срещу реда за прилагането на спогодбите, предвиден в страната. Ако Наредба №5 се отклоняваше от утвърдените принципи на международната данъчна практика, сигурно е, че щяха да бъдат взети сериозни международноправни мерки срещу нейните разпоредби... За атакуването и отмяната на такава наредба българското законодателство е създало достатъчно възможности”, написаха Табаков и Пенов. На 6 април 2000 г. Върховният административен съд се произнася по делото, заведено от Георги Събев, Стефан Стефанов и Христодулус Хризантоу, и обявява за нищожна Наредба №5, и постановява, че решението не подлежи на обжалване. Надявам се забелязвате разликата между това по-горе и демагогията, с която ни заливат някои тук във форума.