Ех, боецо на идеологическия фронт, Лошо ви учеха, лошо се научихте, а най-лошото е че ви личи. Свикнахте да си врете гагата навсякъде и всичко да обръщате на стенвестник. Вярно, че е досадно да се ограмотяват дървени философи, но няма как. Ако беше попрочел малко специализирана литература, сигурно щеше да почнеш да правиш разлика между целесъобразност и законосъобразност.Съдът не се занимава с първото (затова аргументи от сорта "пречи на инвестициите" в съда не вървят). Администрацията следва да се съобразява и с двете. Затова като се издава административен акт (при това нормативен в нашия случай), би следвало да се съобразява с наличните нормативни актове от по-висок ранг. Съдът очевидно е установил незаконосъобразност на въпросната наредба. Това, впрочем, се случва доста често от няколко години насам (при Виденов и Костов).И не е никак чудно, имайки предвид какви "специалисти" се занимават с работа по нормативни актове (корифей на корифеите е Гоцев, който като министър на правосъдието се явяваше и председател на съвета по законодателството - т.е. през него минаваха всички правителствени законопроекти - на тоя фон какво да кажем за юридическите отдели на отделните министерства). Сега се пита в задачката какви изводи следват. Министрите са натоварени с регулативни функции и снабдени с нормотворчески правомощия. По това как се справят с тези функции следва да се съди за пригодността им. Ако по целесъобразността на решенията им може да се дискутира до безкрай, по законосъобразността нещата са много прости. Когато често-често съдилищата почнат да отменят административни актове, това означава, че администрацията нарушава първото си и най-важно задължение - да действа законосъобразно. От такава констатация ми е много чудно как може да се изведе някаква положителна оценка за държавното управление.