Уважаеми г-н Иванов, С оглед коректността в дискусията, която намирам че Ви дължа (и която не се простира върху някои други), ще поясня по-горния си постинг. Не става дума за гаранции, че от частното становище на един гражданин по това дали законът е конституционен непременно ще следва отмяната на този закон. Аз посочвам, че няма никакви гаранции, че по искането на гражданина за установяване по принцип противоконституционността на закон ще има решение (становище) по същество - т.е. че има задължение на някакъв орган (органи) да отговори (да се произнесе) с "да" или "не". Както споменах вече по-долу, възможността гражданинът да се позове в КОНКРЕТЕН правен спор на противоконституционност и да иска неприлагането (без да следва автоматична отмяна) на такава норма е достатъчна. В по-широк смисъл това отразява и една истина, че всеки сам следва да се грижи за собствения си интерес, щом има възможност за това. А наставленията на разни философи, изживяващи се като любители-юристи, от познатия сорт "не проявява политическа активност" определено дразнят - както дразнеха и преди години