... за комунисти, популисти, лумпени и обикновенни юристи, затова как трябва да се действа срещу управляващите, когато те правят простотии: Част от хронологията В бр. 41 на в. “Капитал” от 16.10.1999 г. бе публикувано писмо под заглавие “В данъчната администрация цари азиатщина” от Кольо Бойчев, финансов директор и член на съвета на директорите на “Амилум България” АД . В писмото бяха описани умопомрачителните бюрократични проблеми, с които се е сблъскала “Амилум” при опита си да изплати дивидент на мажоритарния чуждестранен акционер. “Считаме за нужно да осведомим и всички големи чужди инвеститори у нас за така създалия се проблем, тъй като не считаме, че азиатщината, царяща сред част от държавната администрация, не трябва да бъде толерирана, особено когато страната ни изпитва такава остра нужда от преки чужди инвестиции и особено от присъствието на големи и сериозни чужди фирми”, се казваше в писмото. “Ние сме твърдо убедени, че решаването на такива на вид дребни проблеми, които тровят ежедневието на чуждите инвеститори у нас, ще допринесе съществено за подобряването на инвестиционния климат в страната и спечелване доверието както на чуждестранните инвеститори, които са вече в страната, така и на бъдещи нови такива”, завършваше Кольо Бойчев. В бр. 42 на в. “Капитал” от 23.10.1999 г. бе публикуван материал ”Наредба №5 - поредната издънка на финансовото министерство” от адвокатите Георги Събев и Стефан Стефанов от адвокатско дружество “Събев и съдружници”. Вземайки повод от писмото, публикувано в предишния брой на “Капитал”, адвокатите изразиха своето становище, че Наредба №5 противоречи едновременно на редица нормативни актове с по-висок ранг, включително на множество спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, по които Република България е страна. “Считаме, че обществото трябва да противодейства адекватно на наглостта на администрацията, а не мълчаливо да се примирява. За да защитят изложената в настоящия материал гражданска и юридическа позиция, авторите вече сезираха Върховния административен съд с искане за отмяна на Наредба №5. По наше мнение по подобен начин обществото би следвало да реагира на всеки незаконен акт на администрацията. В противен случай остава съмнението, че може би си заслужаваме и администрацията, и самата Наредба №5. И съдбата да бъдем третирани от политиците единствено в циничния контекст на бинома данъкоплатец-избирател”, написаха двамата адвокати. В бр. 44 на в. “Капитал” от 06.11.1999 г. бе публикуван материал “Критиката на Наредба №5 е некоректна” от адвокат Тодор Табаков и д-р по право Сашо Пенов, юристи, работили по сключването на поне две трети от спогодбите и организацията по прилагането им. Пенов е адвокат на МФ за делото пред ВАС. В материала юристите твърдяха, че аргументите на Събев и Стефанов срещу Наредба №5, публикувани в бр. 42 на “Капитал”, са необосновани. “От приемането на Наредба №5 до този момент нито един компетентен орган на договаряща държава не е възразил срещу реда за прилагането на спогодбите, предвиден в страната. Ако Наредба №5 се отклоняваше от утвърдените принципи на международната данъчна практика, сигурно е, че щяха да бъдат взети сериозни международноправни мерки срещу нейните разпоредби... За атакуването и отмяната на такава наредба българското законодателство е създало достатъчно възможности”, написаха Табаков и Пенов. На 6 април 2000 г. Върховният административен съд се произнася по делото, заведено от Георги Събев, Стефан Стефанов и Христодулус Хризантоу, и обявява за нищожна Наредба №5, и постановява, че решението не подлежи на обжалване. Надявам се забелязвате разликата между това по-горе и демагогията, с която ни заливат някои тук във форума.

Ех, боецо на идеологическия фронт, Лошо ви учеха, лошо се научихте, а най-лошото е че ви личи. Свикнахте да си врете гагата навсякъде и всичко да обръщате на стенвестник. Вярно, че е досадно да се ограмотяват дървени философи, но няма как. Ако беше попрочел малко специализирана литература, сигурно щеше да почнеш да правиш разлика между целесъобразност и законосъобразност.Съдът не се занимава с първото (затова аргументи от сорта "пречи на инвестициите" в съда не вървят). Администрацията следва да се съобразява и с двете. Затова като се издава административен акт (при това нормативен в нашия случай), би следвало да се съобразява с наличните нормативни актове от по-висок ранг. Съдът очевидно е установил незаконосъобразност на въпросната наредба. Това, впрочем, се случва доста често от няколко години насам (при Виденов и Костов).И не е никак чудно, имайки предвид какви "специалисти" се занимават с работа по нормативни актове (корифей на корифеите е Гоцев, който като министър на правосъдието се явяваше и председател на съвета по законодателството - т.е. през него минаваха всички правителствени законопроекти - на тоя фон какво да кажем за юридическите отдели на отделните министерства). Сега се пита в задачката какви изводи следват. Министрите са натоварени с регулативни функции и снабдени с нормотворчески правомощия. По това как се справят с тези функции следва да се съди за пригодността им. Ако по целесъобразността на решенията им може да се дискутира до безкрай, по законосъобразността нещата са много прости. Когато често-често съдилищата почнат да отменят административни актове, това означава, че администрацията нарушава първото си и най-важно задължение - да действа законосъобразно. От такава констатация ми е много чудно как може да се изведе някаква положителна оценка за държавното управление.

Правилно. И точно това прави в момента Националната служба за сигурност по отношение на Марин Маринов и доскорошната зам.-министърка на промишлеността Едит Гетова /любопитен е фактът, че Марин Маринов също беше зам.-министър на Божков и е разследван за нарушения точно в това си качество/. Освен че са предадени на министър-председателя - Богомил Бонев лично потвърди това, докладите за тях са изпратени и на Специализираната следствена служба /бившата Национална следствена служба/. За неправомерните действия на Гетова, изразяващи се в подписване на компенсаторни записи без да има правомощие за това, е сезирана и Върховната административна прокуратура. Незначителна подробност е фактът, че, пак в нарушение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, въпросната госпожа е подписала записите за 250 ПЪТИ по-голяма оценка на одържавените имоти. Още по-незначителен е фактът, че с тези записи е участвано в приватизацията на някои доста сочни предприятия - "Мелничен комбинат" - София /където с тях е покрита 80 % от стойността му/, "Свилоза" /20%/, "Центромет" - Враца, "Винпром Русе" и "Винпром Баня". Само дето Върховните прокуратури с крайно нежелание се заемат с такива случаи. Обикновено преписките потъват някъде и много прокурори губят паметта си. Докато за Маринов все пак започна някаква проверка, то по отношение на Едит Гетова сигналът все още отлежава някъде, а шефът на Върховната административна прокуратура Цони Цонев дори не си спомня той да е постъпвал при тях. Затова некоректно ядете 1984 - като гледам него имате предид, говорейки за "обикновените юристи" . Цитираните от Вас действия пред Върховния административен съд са едно /всеки заинтересуван гражданин или юридическо лице може да го сезира/, а разследването на престъпления - нещо съвсем друго. Там думата има прокуратурата и само тя може да сезира съда. Гражданите и журналистите могат само да й подават факти, които да послужат като основа на разследване или които да подпомагат разследването.

Таушанов също. Марин Меринов също. Както и останалите знайни и незнайни чиновници и партийни активисти. не може да са виновни. Защото ако се докаже за някой, че е виновен може по ефекта на доминото да се срутят цели кланове. А това точно никой не го иска. Защо Гетова е невинна? 1. Оценява на 70 милиона марки един цех от ВАМО - Варна, и на никой в министерството не му прави впечатление, че за тия пари могат да се купят две банки. Явно вместо БТК правителството е трябвало да продаде ВАМО, което според Гетова струва доста повече. 2. Човека в чиято полза е издаден компенсаторният запис съвсем случайно е съветник на националният кординатор по въпросите на реституцията г-н Тагарински. 3. Отново случайно това е първият издаден компеснаторен запис. 4. Без да е законен (не е подписан от министър) с записа се участва в приватизацията. Особено е интересно кой участва с него. Фирмата "Крапо мел -1". Съвсем случайно фирмата заявява, че ще плати сделката за мелничният комбинат с кмпесаторен запис преди той да бъде издаде. За справка виж "Капитал" от периода. Явно в фирмата са ясновидци или работят със такива. 5. Съсвесем случайно "Крапо мел - 1" е същата фирма която държи паркингите в София и небезизвестният хотел на Копитото. Фирмата гравитира около борческата групировка ВИС и според някои се ползва с протекците на Бакърджиев. 6. Та с какво е известен хотел "Копитото". Въпреки, че няма разрешение за строеж в Национален парк (заради него промениха закона за защитените територии) хотела не само се строй, но държавната фирма РВД му отпуска за строежа 7 милиона долара, срещу правото да ползват 10 стай в продължение на 10 години. В същото време на РВД е отпуснат кредит от 3 милиона долара за построяване на новата му сграда. 7. От горните факти, някой черногледец и комунист ще си направи извода, че с държавните 7 милиона долара(това горе долу е пазарната стойност на компесаторен запис на стойност 70 милиона) получени от РВД, срещу обещание за луксозен отдих, и вследствие на комбинация между няколко министри, по не съвсем честен начин са приватизирани активи на стойност 70 милиона нови лева. И няма да бъде прав. Тагарински, Божков, Едит Гетова и особено Бакарджиев са кристално чисти хора и не са способни на това. Иван Костов им вярва безрезервно и затова раследването ще бъде прекратено. Не че изобщо е започвало. В България корупция няма.

... ти май не загряваш че това го пуснах точно като контрапункт на твоите изявления в стил агит-табло във форума, а не като "положителна оценка за държавното управление". Значи говоря бавно и простичко че да ме разбере дори и 1984: 1. Министреството на финансите прави гаф. 2. Двама професионални юристи (а не разтегачи на локуми във форумите) заведжат дело срещу погрешния според тяхната преценка акт на изпълнителната власт. 3. Съдът намира че двамата юристи са прави и обявява за нищожен въпросния акт на изпълнителната власт. 4. Целия български народ печели от професионализма на двамата юристи. 5. В стъщото време, във форум Косово има един човек, който вдига олелия до бога, че един държавен чиновник е корумпиран и прикриван от министър-председателя. 6. Въпросният човек твърди че е юрист. 7. От него се иска да посочи доказателства че въпросният чиновник е корумпиран, както той твърди. 8. "Юристът" мълчи като комунист на разпит. Това е. Надявам се че този път си схванал урока и ще се поучиш от практиката на твоите несъмнено по-кадърни колеги.

... аз искам на прокуратурата да се подават факти от журналисти или граждани, а не локуми или умозрителни теории. Ще се радвам изключително много ако хората от това правителство, които са престъпили закона, получат адекватно наказание. Това ще е от полза на всички ни. Но от също такава полза ще бъде това да стане по предвидения от закона начин, а не да повтаряме печални практики от миналото, когато цели човешки съдби са били съсипвани на базата на редакционни статии, речи на партийни секретари и въобще чрез страшния съд на тъплата - без доказателства, без спазване на закона, само водени от някво вътрешно чувство за справедливост. Този път няма да ни заведе на добро място. П.П. И ако на журналистите им е простено донякъде да имат такова поведение (все пак по този начин те изкарвата хляба си), то същото поведение е непростимо за професионален юрист. Ако толкова иска да бичува управляващите хей така, да отиде да си подаде молба за редактор в Монитор или Дума, ако последния още съществува. Ще го приемат с отворени обятия.

Гетова е невинна до произнасяне решението на съда! Иначе писанията на този или онзи като основания за разправа с този или онзи не отиват по-далеч от решенията на закритите пленуми на БКП - практика която очевидно е много близка до сърцето на мнозина хора тук.

Уважаеми г-н ex-Pesho, Разочарован съм от това, че някои не могат да разберат според мен пределно ясното Ви послание: 1. В страната ни има промяна към добро - неотдавна за изказване на мнение, различно от това на отъждествяващите се с "държавата" смелчакът получаваше я уволнение, я затвор, я изчезваше; днес обикновен човек може да отмени решения на държавата (и ги отменя), ако те противоречат на закона (случаят с Наредба 5 е вече вторият значителен след отмяната на наредбата за лицензиране на Интернет). 2. Вместо мърморене и целенасочено чернене на правителството, редно е всички демократични средства - писма, молби, предложения, а ако е необходимо и съдебни искове, да бъдат градивно използвани за подобряване на държавата ни ОТ ВСИЧКИ (ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В ТОЗИ ФОРУМ, КОИТО ИНАЧЕ НАПРИМЕР ЗА ОНЕВИНЯВАНЕТО НА ЕДИН ИЛИ ДРУГ СРЪБСКИ КРЪВОЛОК МОГАТ ДА ПИШАТ ДОКАТО ПЪРВИТЕ ФАЛАНГИ НА ПРЪСТИТЕ ИМ СЕ ИЗТЪРКАТ). Днешните политици, получили една разсипана държава за оправяне (заедно с гражданите й, също с доста "повреди"), са "политици" от твърде кратко време и нямат дълъг опит, но имат добро желание. Причината за това, че нямаме хора с опит, я знаем - опитните ги избиха 1944 г., опитът им умря с тях и не можа да бъде предаден по естествен път на следващите, след това дойдоха такива, които прилагаха "съветски опит" и ни докараха дотам, докъдето стигна и Съветския съюз (Мир на праха му!). 3. На някои се иска абсолютно и непременно да има престъпници сред правителството - как иначе, догодина идват избори. Искаха смяна на министри, смениха ги, но сега пък са недоволни и няма да ме учуди, ако не намерят нещо и от смените. И си разпускат езиците като на седянка на акушерки. За този министър било абсолютно сигурно, само не се знаело какво е точно сигурно, на онзи министър му намерили отпечатъци на пръстите, само малко дето не съвпадали, но ... може ли да докаже, че не си е сменил кожата на ръцете ... Преди половин година един господин заяви публично във форума, че имал "абсолютносигурни неоспорими и проверими доказателства за престъпление", извършено от член на правителството. Публично ги запитах защо не ги изпрати с официално писмо с обратна разписка на прокуратурата. Същият публично отговори, че ... по-добре би било друг да го сторил. Отговорих му публично да достави доказателствата чрез форума и че аз се заемем от мое име да ги доставя в прокуратурата и да му предам входящ номер. Не било удобно чрез форума. Дадох му моя адрес за кореспонденция (разбира се "До поискване") и той каза, че до няколко дни ще получа "доказателствата". Е, вярно е, че над 150 дни може би все още не са няколкото дни, които притежателят на въпросните "доказателства" е имал предвид. Има една поговорка, че "спасяването на давещия се е преди всичко негова задача". У нас мнозина не искат и дума да чуят за необходимостта в днешното положение всеки да се ангажира и да помага според възможностите си на управляващите - местни и централни, вместо да произвежда или разпространява в масов тираж "абсолютносигурни неопровержими доказателства за абсолютносигурни корупционни престъпления" на най-висшите сред управляващите, от "неопровержимостта" на които недоумяват и деца от предучилищна възраст. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Благодаря за допълнителната информация! Изнесените от теб факти само задълбочават погнусата ми от тази клика!

за набедените разбирачи на правото. Настоящото адресирам и към г-на Иванов, който се е включил възторжено и недотам компетентно в подкрепа на ех-Pesho. Явно въпреки изписаното от мен за разликите между пряката възможност за атакуване на определени /гражданскоправни и административноправни/ неправомерни действия - по исков път или по пътя на жалбата срещу административния акт и процедурата за разследване на престъпленията /наказателноправни нарушения/, за Вашите умове не са достъпни такива прости диференциации. Съвсем прясното изменение на Закона за съдебната власт, гласувано от шепа от мнозинството в точно определен момент, ми дава повод да Ви осветля и по още един въпрос - достатъчното правни възможности, които българското законодателство предвижда за защита срещу разни неправомерни действия. И докато по отношение на гражданскоправните и административните нарушения на държавните органи действително разполагаме с широк спектър от средства за защита /докога ли - като гледам как се законодателства в полза на конкретно определени хора: закон от човека за човека/, не така стои въпросът с наказателното преследване /а и как иначе - нали там най-боли/. Какво имам предвид? ЗА ЖАЛОСТ БЕЗСКРУПУЛНО ПОСЯГАНЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. От няколко седмици във Висшия съдебен съвет /органът, който по закон осъществява основните функции по самоуправлението на съдебната власт/ се вихри скандал, свързан с констатирания от ВСС "недопустим психологически натиск" /цитатът е от официално изявление на говорителя на Висшия съдебен съвет/, оказван от Николай Колев - прокурор от Върховната касационна прокуратура и дясна ръка на Главния прокурор, върху апелативния прокурор на Варна Миков. Същият е бил натискан да си подаде оставката, в замяна на което да бъде назначен за окръжен прокурор на Добрич. Въз основа на констатацията, във ВСС бе внесено официално предложение за дисциплинарно наказание на Колев, решение по което предстоеше да се вземе от съвета. Междувременно още един прокурор - този път от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов, внесе жалба във ВСС срещу Главния прокурор Филчев, за оказван психологически тормоз, изразяващ се в неоснователно повтарящо се командироване във Върховната административна прокуратура, в резултат на което важни дела на Джамбов застоявали в касационната прокуратура. Разплитането на поредния скандал отведе до името на друг прокурор от касационната прокуратура - Спартак Дочев, който натискал Джамбов да се кълне в децата си, че жалбата срещу Главния прокурор не е инспирирана от председателя на Върховния касационен съд Румен Янков /който е в личен конфликт с Филчев/ и многократно го заплашвал, че това няма да му се размине току така. Между другото, въпросният Дочев е противозаконно във Върховната касационна прокуратура благодарение на Филчев, който го е командировал там /т. е. временно натоварен да изпълнява функции/. Иначе Дочев е прокурор от окръжна прокуратура и дори няма изискуемия съгласно закона стаж, за да извършва действия като касационен прокурор. Това пък от своя страна означава, че всички негови действия в това му качество са нищожни, но това е съвсем отделен разговор. ВСС задължи Дочев да се яви пред съвета за даване на обяснения, но на четири поредни заседания той не стори това по здравословни причини. Междувременно министърът на правосъдието, който е и председател на ВСС, отмени безпрецедентно заседанието на ВСС, на което следваше да се разгледа въпросът, по съображения, че залата, в която традиционно се провеждат заседанията, се боядисвала. Независимо от това, заседанието бе насрочено по искане на една пета от членовете му в зала на Специализираната следствена служба. Министърът на правосъдието заяви, че няма да участвува в такова заседание. Съвсем между другото и, разбира се, без никаква връзка с горните събития, в Народното събрание се приеха "козметични" изменения в Закона за съдебната власт, според които се отнема правото на всеки член на Висшия съдебен съвет да внася предложения за дисциплинарни наказания на магистрати. С такива права вече ще разполагат САМО НЯКОИ от ВСС: председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд В РАМКИТЕ НА ПОДЧИНЕНИТЕ ИМ ВЕДОМСТВА, т. е. само за съдии, Главният прокурор В РАМКИТЕ НА ВЕДОМСТВАТА, ВОДЕЩИ ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, т. е. за прокурори и - незнайно защо - за следователи /които си имат собствен шеф - директора на Специализираната следствена служба, който СЪЩО Е ЧЛЕН НА ВСС/ и - тук следва най-хубавото - министърът на правосъдитето, КОЙТО МОЖЕ ДА ПРАВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВСИЧКИ МАГИСТРАТИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА. От проведената днес по Канал 3 дискусия между депутата от БСП Михаил Миков /съвпадението на имената с варненския апелативен прокурор е случайност/ - университетски преподавател по наказателно право и признат авторитет в тази област и депутата от СДС Юрий Юнишев - световно безизвестен юрист, всъщност дори не съм сигурен дали изобщо е юрист, но за сметка на това пък - един от вносителите на законопроекта за въпросните изменения, стана ясно че всъщност не се отнемало правото на членовете на ВСС да предлагат за дисциплинарно наказание магистрати от всички звена на съдебната система, тъй като всеки един от тях може да предостави наличните му данни за нарушения на министъра на правосъдието, който имал такова право! ХВАЛА НА ТАКЪВИ ЗАКОНОТВОРЦИ, както биха казали от екипа на НЛО. Какво следва от горното: 1. Отнема се правото на всеки член на ВСС, да прави такива предложения. Членовете на ВСС се избират на квотен принцип от законодателната и съдебната власт, а членове по право са председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главния прокурор и директора на Специализираната следствена служба. Всички членове на съвета са равнопоставени по закон. 2. От кумова срама се дава такова ОГРАНИЧЕНО право на председателите на двата Върховни съда /председателят на Върховния касационен съд Румен Янков е в личен конфликт с Главния прокурор, който от своя страна е "силно наш човек", така че няма какво Янков да му се бърка във феодалните имения. 3. С щедра ръка башибозушките методи на Филчев се разпростират и над следователите. 4. Като цяло контролът за спазването на дисциплинарните правила от всички звена на съдебната власт се прехвърля от преценката на всеки член на един колективен орган, към самоконтрол в рамките на съответното ведомство, който при това се упражнява еднолично от съответния шеф на ведомството. 5. На един член на ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ, който е политическо лице и който по закон ДОРИ НЕ Е ЧЛЕН НА ВСС, а само го председателствува без право на глас, се дава дисциплинарен контрол върху всички звена на съдебната система и по един унизителен начин се опосредява възможността на членовете на съвета да упражняват такъв контрол. Така се създават предпоставките за разтваряне на политически чадър над определени магистрати, когато се наложи. 6. Въпросните изменения се правят точно в момент, когато двама прокурори са се осмелили да изнесат кирливите ризи и по-точно деспотизма на Главния прокурор пред ВСС. Отсега нататък изменението на закона е високо размахан пръст към бъдещите непокорци - ако имате някакво оплакване от друг прокурор или от мен, елате първо при мен, пък аз ще преценя какво следва да се направи. Ето на това му се казва - като ти разплаче царят майката, няма на кого да се оплачеш. Каква е връзката на гореизложеното с Гетова и сие. При описания професионален и морален кадрови дефицит във Върховната прокуратура, събирането на една послушна клика около Главния прокурор и възприетите методи на потискане и сплашване на прокурорите, работещи в разрез с нарежданията и разбиранията на Главния прокурор, за каква независимост на прокурорите можем да говорим, които по закон следва да се уповават само на закона, съвестта си и свободното си вътрешо убеждение. Смятате ли, че при това положение може да бъде повдигнато безпристрастно наказателно преследване срещу наши хора, без одобрението на Главния прокурор, който е бивш зам.-министър на правосъдието на СДС и за избирането на който беше сменен /пак с изменения в Закона за съдебната власт/ целия Висш съдебен съвет и който никога не би позволил официално констатирано по съответната наказателна процедура престъпление на ключови фигури от администрацията на СДС без разрешение на същата тази партия. Въпросните омерзителни кадрили в съдебната власт водят до това, че аз лично, а и много такива като мен, не биха получили ни най-малко вътрешно удовлетворение, ако все пак някой си получи заслуженото по предвидения в закона начин. Защото зад такава присъда най-вероятно отново ще стои санкцията на Партията - някой съзнателно принесен и другаде сбъркал жертвен агнец, който малко от малко да умие срамът от челото.