Уважаеми г-н Kapanezc, Според мен българският нихилизъм, както и всеки друг, е слабост, която, макар, че е точно противоположна на национализма, е еднакво вредна. За моя радост у нас класическият национализъм е отмрял - чупихме си твърде много пъти главите в справедливи, но загубени войни. Освен това 50 години бяхме де-факто съветска република ("общи дробове, общи сърца" според др. Тодор Живков) и националното бе на трето място след "съветското" и "интернационалното". Това, което придобихме вместо национализма, са комунистическите внушения, че ние сме крайно добри в безкрайно много области - "българската нация - нация техническа", "българско значи висококачествено", вдигаме най-тежки тежести (и връщаме медалите след като пробите за допинг станат готови). И че всички други, особено "Западът", са много по-зле от нас във всяко едно отношение, изключая само благосъстоянието - те са и по-глупави от нас (че ни изпращат помощи в брой и в натура), те са по-грозни от нас, а сигурно са и импотентни (което е изключено за нас). И че всички са ни врагове и денем и нощем мислят само и само как да ни разсипят. Моята позиция по въпроса не е сложна. След като сме я докарали дотук, значи че не сме били съвсем разумни. Трябва да си отчетем това и да знаем къде сме днес - закъсали сериозно. От друга страна трябва да знаем, че и ние, и други страни, особено с помощ от приятели, сме възстановявали страната ни и че това е ВЪЗМОЖНО и този път. Днес ние трябва да си дадем сметка, че сме изостанали и да се опитаме да компенсираме това изоставане. Днес ние трябва да се опрем на приятели в по-добро състояние и не да ги одумваме и да им завиждаме, а ... да се понаучим от тях. Трябва да знаем, че като хора не сме нито по-добри, нито по-лоши от нашите няколко милиарда "съседи" на тази Земя, да се отнясяме с уважение към тези "съседи". Отсъствието на национализъм у нас, при положение, че сме на Балканите, започва да става тема на разговор и актив на нашата страна в международен аспект. Ние трябва да запазим тази ни нова репутация като национална и индивидуална добродетел. Нихилизмът е също като пранги на нозете на кон иначе способен, ако не да печели надбягвания, то поне да ходи здрав и читав. С други думи - не сме нито по-добри, нито по-лоши от другите (е, в момента сме зле, но се напрягаме да се оправим и вярваме, че ще успеем - приемаме помощ с благодарност и ще я връщаме на други нуждаещи се, когат се вдигнем на крака). Аз лично съм разтревожен, че отсъствието на национализъм не се съчетава със стриктна религиозна неутралност у държавните ръководители. На мен, християнин по рождение, кръщение и що годе по начин на живеене, ми се повдигаше образно казано, когато наплашените комунистически босове в първите им правителства след 1989 г. демонстративно марширувака със свещи в ръце към църквите. Мислех си, че това ще отмине с тях, но и днес държавници от други партии нямат съзнанието, че практикуването на релизигия не може да става по демонстративен и параден начин, внушаващ общност на религия и държава. Но и днес ми се повдига, когато видя държавни ръководители на Великден или Коледа в храма "Александър Невски", вместо в кварталната им черква или когато на Гергьовден християнски свещеници (от една иначе съвсем пропаднала църква) "осветяват" знамена на армия, която не е кръстоносна и в която служат и мохамедани, и католици, и юдеи, и будисти, и сектанти и невярващи в нищо. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция