у г-н Иванов, е вечното му втренчване навън. В момент на криза, най-важното е мобилизацията на една общност и сплотяването й около общи ценности. Не виждам нищо лошо една такава ценност да е националната ни идентичност. Смея да твърдя, че част от тази национална идентичност е и православната църква, която във всички решаващи моменти от нашата история е била обединителен символ, а и обединител на дело. Тук не говоря за някаква доминираща роля на православието в лошия смисъл на думата /религиозна нетърпимост/. На така очукания от историята български народ му е нужна малко национална гордост, ето защо не виждам нищо лошо в това държавните ни мъже да бъдат видени на църковна служба по време на Коледа или Великден. Не приемам призивите да се уповаваме отново някому. Това не значи да се затворим в себе си, нито пък смятам, че сме върхът на върховете. Но нищо не ме дразни така, както нихилистичното отношение към достойнствата и традиционните ценности на нацията. Зная, че на Запад православието дразни и е считано за примитивна религия или признак на славянски примитивизъм. Но това си е техен проблем и признак за собствената им религиозна нетолерантност. Човек обаче никога не бива да забравя какъв е и трябва да прави така, че другите да го уважават именно такъв, какъвто е. Ако на Европа не й харесва балканската ни физиономия - много й здраве. Има предели, отвъд които не може да се отиде.