... да се определи самият термин нихилизъм. Както и термина национализъм в случая. Аз не смятам че демонстрирането на обвързаност с православието, изтъкването на славянския ни произход и стоенето в България са някакви съществени признаци за национализъм. За мен от съществено значение е България да се запази в бъдещето, а това не може да стане ако ние се опитваме да останем непроменени, замръзнали във времето, копаейки ров между православни и неправославни, славяни и неславяни, пребиваващи в България и емигранти. В българската история има много велики личности, които не са били православни християни - значи ли че ние трябва да ги ампутираме от нашето историческо съзнание? В основата на българския подем след Осовбождението са били многото българи, които са се изучили в Швейцария, Германия и Франция и които са запазили своето традиционно уважение към тези страни. Те национални предатели ли са били? За мен хората които днес се намират извън пределите на България, но не престават да мислят за нея, са много повече българи, от някои други хора, които сигурно биха забравили бързо, бързо от къде са дошли, ако се озоват на, цитирам, "по-луксозно място". За мен национализмът в днешно време означава да бъдеш по-толерантен от другите народи на Балканите, да поддържаш ценности които биха спечелили уважението на хората с други културни традиции и не на последно място да имаш чувството за отговорност и нагласата да промениш нещата към по-добро. От доста време говоря, че ако ние нямаме нагласата на победители, никога няма да бъдеме такива. За мен озоблението и вечното самооплакване са истинските измерения на националния нихилизъм днес. Изтъкването на религиозната принадлежност и етническата чистота за мен не са нищо повече от патерици, които прикриват осакатеното ни национално самочувствие.