Чета неща, които ме карат да се питам, дали банкрутиралата Българска православна църква не е възкръснал като секта и е измила най-подробно нечий мозък и памет! "В момент на криза, най-важното е мобилизацията на една общност и сплотяването й около общи ценности." Безусловно правилно. Но около ДЕЙСТВИТЕЛНИ ценности, ако ги има. Ако ги няма, трябва да се създадат действителни сплотяващи ценности, а не да се използват "заместители" от най-долна проба. "Не виждам нищо лошо една такава ценност да е националната ни идентичност." И аз не виждам нищо лошо, и едва ли някой друг вижда нещо лошо в това. Въпросът е кой в какво вижда националната ни индентичност. "Смея да твърдя, че част от тази национална идентичност е и православната църква". Някой смее твърде много и май ни поднася ГЛУПОСТ (с извинение). Тази глупост може да бъде разбрана и отчасти извинена, ако носителят й не е всъстояние да различи християнската вяра, което е състояние на духа и морален принцип на живот от една материална земна организация, съставени от обикновени грешни с различен морал, постове, рангове, интереси и наличие или отсъствие на християнска вяра и морал. Обвинение (друга дума няма), че идентинчостта на някой днешен българин е днешната пропаднала Българска православна църква, е тежка обида, ако този българин се смята за почтен човек. "православната църква, която във всички решаващи моменти от нашата история е била обединителен символ, а и обединител на дело." Дали в този форум не пишат деца-вундеркиндчета на по десетина години, научили се на компютри и Интернет, но нямащи и представа от действителността в България от времето преди да са родени? Християнството и Българската православната църква БЯХА "обединителен символ, а и обединител на дело" от покръстването ни през 885 г. (ако не греша с годината) до ПРЕМАХВАНЕТО Й от комунистическите варвари с отстраняването на последния неподчиняващ се на комунистите й владика Екзарх Стефан през 1950 г. (пак ако не ме лъже паметта за годината). СЛЕД ТОВА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА Е САМО ЕДИН АТРИБУТ НА ТОТАЛИТАРНАТА СИСТЕМА У НАС ДО ПАДАНЕТО Й ПРЕЗ 1989 Г., СЛЕД ТОВА СТАНА ЕДНО ОБИКНОВЕНО ГРОЗНО НИЩО. Прелатите на тази църква капитулираха пред съблазните, които им предложи тоталитарния режим - "Чайки", след това "Мерцедеси", момичета, момчета, ядене и пиене на корем, пари, пътувания в чужбина с пропаганди задачи в Световния съвет на църквите (Църковния Коминтерн). ТЕ ОБЕДИНИХА САМО СЕБЕ СИ СЪС ВЛАСТТА, С ИЗГОДИТЕ, С ПОКВАРАТА И С БЕЗЧЕСТИЕТО. Не ще забравя никога как изглеждаше първата страница на органа на Българската православна църква "Църковен вестник" в деня на смъртта на Андропов - палачът на унгарското възстание през 1956 г. и тарторът на КГБ близо четвърт век - портрет половин на половин метър и съцераздирателен некролог, пописан от дяволския синод на тази еретична църква. За съжаление и обикновените редови свещеници и монаси, не сториха нищичко срещу безпътните си началници и последните десет години продължават да не правят нищо. Вън от това падение и изличаване на тази църква, тя си остана и безнадеждно изостанала и реакционна, закостеняла, без никаква връзка с живота на обикновените хора и техните духовни нужди. С други думи, това, което дългото турско управление не стори за 500 години (то бе и по-мъдро и знаеше, че вярващите в в какъвто и да е богмногонационалната и многорелигиозната империя, са много по-свесни поданници, отколкото невярващите в нищо), успяха да сторят комунистическите варвари за няколко години. Изоставени на произвола от църквата си, българите изгубиха християнската си вяра. Вярата и духовното изчезнаха, станаха само навиците и показността. Вярно е, че църквите по комунистическо време бяха пълни един ден в годината, на Възкресение Христово, но те не бяха пълни с вярващи и живееши според нормите на християнството, а с хора които използваха единствената възможност в годината да покажат на комунистическите си владетели, че НЕ СА ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕЧУПЕНИ. На Великден се гледаше като на последната останала съпротива и конкуренция на Партията, затова хората я използваха и затова Партията поставяше кордони около църквите и отпращаше в лагери, изселване и уволнение участници във Великденски служби. Хората в страната си нямат и представа каква каква функция КДС бе възложила на българската псевдоцърква в Западна Европа и Америка. Пазя в архивите си собственоръчно написан с чудесен калиграфски църковен почерк високопрофесионален разузнавачески донос на български свещеник в Стокхолм, (днес продължаващ безсрамно да печели пари като свещеник-занаятчия в църквата "Св. Георги" в София) - не само кой кога какво мислел за тоталитарната влас, но и какви слабости имал като човек и как те биха могли да се използват за сплашване или за изнудване за сътрудничество. Когато при първите избори през 1990 г. комунистите в посолството в Стокхолм не можаха да намерят за цяр един човек, който да влезе и да представлява БКП в Секционната избирателна комисия, въпросният свещеник изпълни директивите си и ... изпрати жена си да представлява Партията. В България едва ли някои знаят за злия гений (или дявол) на българската емиграция в Европа и Америка - самозванеца-митрополит Симеон (непокътнат и до днес на узурпирания "пост" Западноевропейски "митрополит", спешно назначен в началото на 80-години от КДС, без дори за "кумова срама" да бе проведен формален избор както безусловно изисква опарцаленият Устав на Българската православна църква). Имащ една пикантна но абсолютнонедопустима по християнските норми "телесна" слабост, известна на КДС, той прегърна възможността чрез църковна власт, дарена му от КДС, далеч от нежелания поглед на хората в България, в "служебни" връзки с множество подчинени му и изцяло зависещи от него свещеници в чужбина, да практикува телесната си "слабост" на воля. Каква бе нечиатата сделката? Църковните общини под негов и на свещениците му надзор да "обхванат" най-върлите "предатели", политически активните срещу тоталитарната система емигранти, недостъпни за казионните "дружества" на Павел Матев. Да научават всичко употребимо за тях и да го доставят на "органите". Сънародниците ни в САЩ успяха да изгонят лъжемитрополита, но в Европа той се установи в социалистическа Унгария, и от там правеше набези на Запад и дърпаше кадесарските конци и примки. Когато със социализма в Унгария се свърши и страната му стана тясна, служителят бе приютен и приветстван в Германия от един известен "меценат" на име Зографов. Безсрамните комунистически слуги в раса и корони и в страната продължават нахално да си стоят впити като пиявици в новите изкоди и гешефти с върнатите имущества на въпросната църква. А някои безумци с фрезовани лъжи в мозиците си продължават да ни убеждават, да си обичаме "обединителя-изчадие адово". Нещастни. " На така очукания от историята български народ му е нужна малко национална гордост". Да, съгласен съм, но ТОЙ НЯМА НУЖДА ОТ ПРОДЪЛЖАВАЩИ ЛЪЖИ И ЗАМЕСТИТЕЛИ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЦЕННОСТИ, ЗАЩОТО КОГАТО НЕИЗБЕЖНО СЕ СЪБУДИ И ПРОГЛЕДНЕ, ЩЕ СЕ СРАМУВА ОТ ПАДЕНИЕТО И ГЛУПОСТТА СИ. "Не приемам призивите да се уповаваме отново някому." Такива "призиви" не е необходимо да се "приемат", защото ... такива призиви не се отправят. "Спасяването на давещия е преди всичко негово дело". Никой не трябва да се "уповава" на нещо, което може да дойде, а може и да не дойде (особено например ако отново "дойдат" комунисти). Но ако дойде човешка десница (както май измерена в конвертируеми банкноти засега бая си идва) и бъде протегната на един, който сам я се вдигне, я не, няма нищо срамно да се приеме и да се употреби с отговорност (и след време, когато въпросният стъпи здраво на крака да се отблагодари на други в нужда по същия начин). "Зная, че на Запад православието дразни и е считано за примитивна религия или признак на славянски примитивизъм." Някои трябва определено да узнаят, че (ако живеят в София) знанията им за света не надхвърлят околовръстното шосе. Моля се час по скоро да се премахнат визите, за да се намали броя на незнаещите у нас. Защото ако дойдат в Швеция, ще им покажем счетоводството на тукапната българска църковна община. За да се убедят собственоочно на място как "православието дразни" Шведската протенстантска църква дотолкова, че ни хрантути с помощ над 15 години от над 10 000 долара годишно и предоставяне на църква, за да не умре от глад комунистиеския ни полусвещеник и за да не превъзнася комунистическия патриарх и митрополита-служител с "човешки слабости" на полето под небето. "Но това си е техен проблем и признак за собствената им религиозна нетолерантност." Това си е баш проблем на автора на тази мисъл. "Ако на Европа не й харесва балканската ни физиономия - много й здраве." На накои е неизбежнонеобходим цитат от "Бай Ганю" на Алеко Константинов: "изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнестите си гърди и извика победоносно: - Булгар! Булг-а-р! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го, видите ли го, българина! Този е той, такъв е той! Вие сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целеничък, от глава до пети в натура. Видите ли какви чудеса е той в състояние да прави. И само това ли е! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди чифути с чифути!" Иван Иванов, Упсала, Швеция