Трябва да имаме самочувствието да говорим с хората от другите страни като с равни, а това става като уважаваме техните способности, интереси и виждания, така както искаме те да уважават нашите. А това няма да стане ако се отнасяме към тях като "отровни хапещи змиорки". Аз нямам никави комплекси да се отнасям към американците като равни на мен и в замяна на това те се отнасят по същия начин с мен. Нали знаеш поговорката - каквото повикало, това се и обадило. А това да си търсим моделите за поведение от миналия век - това е истинския път към края на България. Една страна загива когато престава да гледа в своето бъдеще, а търси оправдание за своето съществуване в своето минало. Ние трябва да ПОМНИМ и ДА ЗНАЕМ от къде идваме, но ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕМ нашия си живот. Иначе един ден потомците ни няма да си спомнят за нас като за онези дето са възродили България през 2000 година, а кото за загубеното поколение дето е знаело само да хленчи и да чака някой друг да му свърши работата или дето е живяло със славата, взета на заем от своите предци. Гледам че по-горе не можеш схванеш това, което ти казва Анализатора. Ще се опитам да ти го кажа по друг начин - България не се определя от нейните териториални граници, нито от характера на нейните институции. Границите на България (пък и на всяка страна на този свят) са вътре в самите хора, които се наричат българи, без значение къде те се намират. Каквито са хората, такава ще бъде и България. Където са хората, там ще бъде и България.