Прехода от линейното в цикличното време става през земния знак. Свързва се с тонала сянка отразяващ мисловната дейност и мозъка.
След като прехода в новата циклично последователност набере сила изкристализира и другия тонал на духовната сфера. Това е т.н. укрепване на връзката с духа.
Ако знакът не се появи, в определеното време и място, то заключението ще бъде, че безформения воин не е успял в лова си на сила, не е направил прехода и в такъв случай е свободен от всякаква по-нататъшна намеса, свободен да си остана глупав, колкото си иска.
Глупав да се стича като безформена капка вода. Да се присъедини към потока и да се влее губейки личната си индивидуалност.
9 Трева: Може ли в първото внимание да формираме идентичност, която да ни предпази от този процес на обезличаване?
Дон Хуан: Може да се подготвим за прехода към другата последователност, само тази възможност ни е останала.
9 Трева: Първата стъпка към магическия преход е към цикличното преживяване на времето. За да попаднем в цикъла трябва да се постараем да намерим земния си знак. Има 20 на брой земни знаци в линейното време на първото внимание и същите те се появяват като 20 земни знака в цикличното време на второто внимание.
Знакът е мост, преход от едната последователност в другата. Знакът представлява тоналът на сянката, това което е мимолетно и земно, за разлика от тоналът на духа, духовната връзка е постоянна и неизменна през целия ни живот. Тоналът на сянката в света на първото внимание, доминира и предопределя усещанията ни и приживяването на времето кото линейно.
Изчистването на връзката с духовната сфера създава преживяване от друг вид.
Прехода е възможен в определени моменти или дни. Според отчитането на времето в първото и второто внимание знаците винаги съвпадат, но след като се извърши прехода в новата последователност вече имаме изчистен духовен тонал.
Двата тонала очертават профил който се описва с цифра и земен знак. Зад цифрата стои тълкуване, че имаме връзка с една от 13-те небесни сфери и духовен съюзник, от сферата.
Двата тонала измерват времето в нашата нова последователност и очертават така наречения път със сърце, защото тоналът на духа се свързва със сърцето. Профилът ни във второто внимание е вече двутонален.
При следващия преход от второто внимание и цикличното време към центъра на кръга се навлиза в зона където времето спира, наречена зона на трето внимание. Там земния знак спира да играе рола, като на преден план излиза духовния тонал, истинския ни тонал и друга част от нас наречена нагуал. Нагуалът се описва като тонала на духа също с цифра, но в диапазона от 1 до 9. Обсега се разширява още повече и включва небесната и подземните сфери.
Ето как става връзката и прехода от линейното време на първото внимание в цикличното време на второто внимание през мост между двете паралелни времена.
http://www.hsp-aztec.com/index.htm
Дон Хуан: Когато се въвежда безформен профил от света на първото внимание към второто се използват посоките на света. Всеки знак принадлежи в група от 4 посоки - Изток, Запад, Север или Юг.
- Независимо какво ще ти се случи, ще ти бъда приятел и винаги ще разговарям с мен.
Не зная защо, но бях уверен, че няма да издържа изпитанието.
— Знакът няма да се появи — казах шеговито аз. — Зная това. Силата ми е малко.
Той се разсмя и ме потупа леко по гърба.
— Не се тревожи — отвърна той. — Знакът ще се появи. Зная. Имам повече сила от теб.
Дон Хуан: Чрез посоката ще опитам да идентифицирам принадлежността към даден земен знак и по-нататък се върви идентифициране на цифрата съответстваща на небесната сфера.
В началото започнах с посоката Изток:
Не зная защо, но разговорът ме бе изтощил докрай. Искаше ми се да поспя. По пътя той ме помоли да спра и ми каза, че ако искам да се отпусна, трябва да се изкача на равното било на един невисок хълм, встрани от пътя, и да легна по корем с глава, обърната на изток.
Дон Хуан: Рисувах кръгове, символи на цикличното време и го карах да гледа на изток:
Нахвърли клоните, които бе събрал, в очистения кръг. После ме накара да легна с глава на изток, положи сакото ми под главата и направи клетка около тялото ми
Дон Хуан: Непрекъснато повтарях опитите за въвличане в цикъла през източната посока. За да покажа, че цикълът е затворено отделно време го карах да прави колибки и да влиза в тях.
По дължина площадката беше разположена на изток-запад. Откритата страна на подобното на тераса образувание гледаше на юг. Запътих се към западния край. Гледката беше величествена. Дъждът ни беше заобиколил. Приличаше на завеса от прозрачна материя, спусната над низината.
Дон Хуан каза, че имаме достатъчно време да си построим подслон. Накара ме да струпам колкото мога повече камъни на площадката, а той насъбра клони за покрив.
След час бяхме построили стена, дебела трийсетина сантиметра, откъм източната страна на площадката. Беше широка половин и висока един метър. Той преплете и върза един за друг няколко клона и направи покрив, подпирайки го на два дълги пръта, завършващи с чатал. Друг прът със същата дължина бе прикрепен към самия покрив и го подпираше към противоположната страна на стената. Конструкцията приличаше на висока маса с три крака.
Дон Хуан седна с кръстосани крака пред нея, на самия край на терасата. Каза ми да седна до него, от дясната му страна. Известно време мълчахме.
Дон Хуан: И отново и отново опити за навлизане в цикличното време от Изток.
Вдигнах поглед към дон Хуан, който спокойно ме разглеждаше. Не изглеждаше уморен. Аз едвам поемах въздух и плувах в студена пот.
Дон Хуан ме завъртя, както бях в легнало положение, като ме затегли за ръката. Каза, че ако искам да възвърна силата си, трябва да лежа с глава на изток. Лека-полека отпуснах и облекчих изтерзаното си тяло.
Посочи на изток и привлече вниманието ми към плътно кълбо от облаци над хоризонта. Каза, че би било добър знак. ако вятърът издуха облаците навреме, за да могат първите лъчи на слънцето да осветят тялото ми на върха на хълма.
Каза ми да остана неподвижен, с десния крак напред, сякаш вървя, и да не се втренчвам право в хоризонта, а да гледам, без да се съсредоточавам.
Краката ми се вдървиха и прасците ме заболяха. В тази стойка , направо агонизирах, а мускулите на краката ми бяха вече прекалено уморени, за да ме държат. Стоях така колкото можех по-дълго. Бях пред припадък. Краката ми трепереха, без да мога да ги владея повече, когато дон Хуан викна и отмени положението ми. Помогна ми да седна,
Кълбото облаци не се бе придвижило и ние не бяхме видели слънцето да се изкачва на хоризонта.
Единствената забележка на дон Хуан беше:
— Много лошо.
Не исках да питам веднага в какво точно се бях провалил, но, познавайки дон Хуан, бях сигурен, че той трябва да следва законите на своите знаци. А тази сутрин не бе имало никакъв знак.
Дон Хуан: След многократни неуспешни опити земния знак да се идентифицира със съответно проявление от цикличното време свързано с източна посока следва нов опит, като за пръв път сминих посоката.
Изчаках зенита на Слънцето за въвеждане през следващата посока. През деня зенитното слънце се асоциира с посоката Юг. В цикъла на куриерите обаче посоките се сменят всеки ден. В случая разпознаването на профила беше в рамките на един ден. За един цикъл Слънцето обхожда всички посоки от Изток, през Юг, Запад, а нощта се свързва с подземната сфера и зоната на смъртта - Север.
Залязващото слънце грееше с щедри, почти бакърени лъчи и всичко наоколо сякаш беше поръсено със златисти оттенъци. Отдадох се изцяло на гледката, не желаех дори да мисля.
Дон Хуан ми заговори почти шепнешком. Каза ми да наблюдавам всеки детайл от околността, макар и малък или незначителен на вид. И особено нещата от пейзажа, които се открояват най-много в западна посока. Каза, че трябва да гледам слънцето без да фокусирам очите си, докато то изчезне зад хоризонта.
Последните минути светлина, точно преди слънцето да докосне пелената от ниски облаци или мъглица, бяха в пълния смисъл на думата разкошни. Сякаш слънцето подпалваше земята, разгаряйки я като голям огън. Усетих как лицето ми пламна в червенина.
— Стани! — извика дон Хуан и ме задърпа.
Той отскочи от мен и ми нареди с повелителен, но приканващ глас да затичам на място.
Докато подскачах, усетих как в тялото ми нахлува топлина. Топлина от бакър. Усетих я на небцето си и в „свода” над очите си. Като че ли в горната част на главата ми се разгаряше студен огън, който искреше в бакърени отблясъци.
Нещо у мен ме караше да подскачам още по-бързо и по-бързо с изчезването на слънцето. В един момент наистина усетих как ставам лек, можех направо да полетя. Дон Хуан здраво стисна дясната ми китка. Усещането, причинено от притискането на ръката му, възвърна у мен чувството за трезва мисъл и успокоение. Отпуснах се на земята и той седна до мен.
След няколко минути почивка той се изправи безшумно, потупа ме по рамото и ми направи знак да го последвам. Изкачихме се отново на върха на вулканичната скала, където бяхме седели преди. Скалата ни прислоняваше от студения вятър. Дон Хуан пръв наруши мълчанието.
— Чудесен знак беше — каза той. —'Странно! Случи се в края на деня. Толкова се различаваме един от друг. Ти си повече същество на нощта. Аз предпочитам ранните блясъци на утрото. По-скоро блясъците на утринното слънце търсят мен, а от теб срамежливо бягат. От друга страна, теб те окъпа умиращото слънце. Пламъците те опърлиха, без да те обгорят. Странно!
— Защо странно?
— Никога не съм виждал такова нещо. Знакът, когато се появява, винаги е в царството на ранното слънце.
Дон Хуан: След многобройни опит имаме съответсвие, приемане от посока Запад.
— Ще трябва да идвам с тебе неведнъж на този хълм — каза той. — После ти трябва да дойдеш сам, докато целият се потопиш в него, докато хълмът проникне в теб. Ти ще познаваш момента, когато си изпълнен с него. Този хълм, така както е сега, ще стане мястото на твоя последен танц.
Ти ще умреш тук, независимо къде ще се намираш.
9 Трева: Профил под западно влияние - Къща, Маймуна, Орел, Дъжд или Елен? Според тази система не е ясно. Вместо да беше се мъчил толкова да беше го питал кога е роден и да намериш съответствието на линейното време с цикличното.
Дон Хуан: Не познавам отчитането на времето в цикъла.
9 Трева: 25 Дек 1925 година. Съответства на профил 3 Елен в цикличното време. Западен профил под знака на куриера Къща. Добрата новина, е че си го припознал, лошата е че няма нищо общо с водач, на екип.
Дон Хуан: С това което разполагах тогава, това беше най-доброто.
- И накрая един ден, когато времето му на земята свърши и той усети, че смъртта го потупва по лявото рамо, духът му, който винаги е готов, литва към мястото на неговия избор и там воинът заиграва пред смъртта. Всеки воин има определена форма, определена стойка на силата, която развива през целия си живот. Това е един вид танц. Движение, което извършва под въздействие на собствената си сила. Ако един умиращ воин има ограничена сила, неговият танц е кратък; ако силата му е грандиозна, танцът му е величествен.
Днес слънцето ти даде знак. Най-доброто произведение на твоя живот ще бъде направено в края на деня. Очевидно на тебе не ти харесва младежкият блясък на ранната светлина. Пътуването сутрин не ти е по вкуса. На теб ти е нужно умиращото слънце, излинялото жълто и мекотата. Не обичаш жегата, обичаш отблясъците.
9 Трева: Доста оскъдни знания, по всичко си личи, че линията ти вече е към края си.
|