Първо завъртане
Илиан Ашков е син на Раим и Юлия Ашкови. Баща му е механизатор, поддържа и селскостопанска техника. Майка му работи в Горското стопанство. След като се разформира местната кооперация Раим си купи трактор и камион за да се грижи за нивите си. Отвори и малък сервиз за поправка на машини.
Илиан беше скромен в държането си. Никой не го помни с прояви типични за нашите селски момчета. Обикновенно те се събират в кафета, кръчми и дискотеки. През летния сезон идват и младежи от други места и нерядко стават пиянски сбивания.

Илиан не бе привързан към този начин на живот на младежите от село, не приемаше грубите им прояви.
Като ученик Илиан представяще отбора по лека атлетика. Беше почти винаги първенец, по спринтове, дълъг скок и висок скок, тласкане гюле на всички ученически състезания.
Спомням си едно от спортните съзтезания организирано между отбори по лека атлетика между ученици от няколко села в общината.
Илиан беше в пети клас. Състезанието бе по-висок скок. Отборът на съседното село бе доста добре подготвен и момчетата скачаха под ръководството на опитен учител. По всичко личеше, че щяха да спечелят състезанието.
Илиан използваше коремно-претъркалящ стил и преодоляваше височините от първия опит. С вдигането на летвата постепенно състезателите отпадаха. В разгара на състезанието летвата беше вдигната на 135 см, а Илиан бе на височина около 140 см. В надпреварата бяха останали само Илиан и други двама ученици от другия отбор.


Цялото училище се бе събрало да го подкрепя Илиан. Първите два опита на състезателите бяха неуспешни. На третия последен опит Илиан успя да прескочи летвата. Беше невероятна емоция. Другите момчета не успяха. С този успех състезанието се превърна в празник за училището.
След като завърши основно училище Илиан продължи в техникум по дървообработка в града. След това Илиан влезе в казармата за няколко месеца. Войнишкия период свърши и той се прибра на село при родителите си.
Една вечер Баба Кюмре почукала на вратата на дома на Раим и Юлия. Подала вестник с обява. В обявата пишело: Пътностроителна фирма търси работници за обект. Бил даден телефон и адрес.
Баба Кюмре поискала Илиан да огради с кръг обявата. Казала на Раим да даде пари за квартира на сина си и начално установяване. Бащато на Илиан не бил доволен, че синът нямало да помага в предстоящата коситба, но не се противил.


Още на другия ден Илиан бил в офиса на фирмата, за работата по обявата. Лично изпълнителният директор разговарял с кандидатите. Той одобрил Илиан и го прикрепил към Огнян Коручков, също родопчанин надявайки се новия работник бързо да се адаптира.
Илиан заминал за обекта на следващия ден. Групата на Коручков отговаряла за маркирането с боя на пътни участъци. В първия работен ден за Илиан и за бригадата на Огнян, Огнян, му обяснил, че ще маркира пътни участъци. Пътния участък бил между селата Коритна и Микре, до разклона за град Ловеч. Това е отсечка, част от пътя София – Велико Търново.

Огнян трябвало да маркира в средата на пътя, друг работник маркирал в единия край на платното, а Илиан трябвало да маркира в другия край.
Работата не била трудна, но пътят бил натоварен. Ръководителят Огнян също не предполагал, че движението е толкова натоварено. Колите се движели с осемдесет-сто километра в час покрай работниците.
Маркирането напредвало и късно след обед приближили стар мост. Мостът бил с каменна ограда и с него преключвал един от участъците. Работниците навлезли в моста и отмерили местата за маркиране. Както обикновено Огнян ръководел маркирането и отбелязвал точките в средата, другия работник в северната част на моста, а Илиан от южната. Отмерили разстоянията и Илиан се заел да маркира с боя неговото място. В този момент той видял кола която се приближила с висока скорост и спряла внезапно в средата на моста на метър от Огнян. Огнян изпсувал и започнал караница с шофьора за високата скорост. Миг по-късно Илиан забелязал втора кола, която следвала първата и завивала в ляво към него, за да избегне удар с внезапно спрялата в средата на моста първа кола. Втората кола се движела с по-висока скорост от първата и не можела да спре. Нямало и начин шофьорът да забележи наведения да маркира мястото Илиан. Илиан разбрал, че колаата след секунда щяла да мине през мястото където се намира. В този момент така както бил приведен за маркиране на мастото, тялото му се изстреляло като пружина през каменната ограда на моста. Колата профучала миг след това без дори да спре. Илиан плеснал във водите на реката. Работниците се осъзнали след секунди. Те се втурнали да извадят Илиан, който избегнал сблъсъка с колата като по чудо.

Огнян не можел да повярва на очите си, че всичко е наред и за всеки случай извикал Бърза помощ от Ловеч. Илиан бил откаран в болницата. Лекарите се уверили, че няма рани по тялото и изписали пациента същия ден. Новината за щастливо избегнатия сблъсък на колата с Илиан се разнесла във фирмата и стигнала до Директора. Той разпоредил веднага да се сключи договор с КАТ за осигуряване на работниците по пътния участък и намаляне скоростта на движението. Илиан работил във фирмата като маркировчик с боя и четка до края на лятото, след това се наложило да помага за записване на данни в компютъра. Той бързо се научил и станал незаменим при обработката на данните.

В началото на Ноември пътно-строителните работи трябвало да бъдат прекратени поради зимния сезон. Изпълнителният директор посетил обекта в последния за сезона работен ден в края на седмицата. Отчел свършеното и набелязал предстоящите задачи. За зимния период работниците излизали за три месеца в отпуск. На тръгване директорът се обърнал към Илиан и му съобщил, че той няма да излиза в отпуск, а ще бъде ангажиран в разработка на софтуер за автопарка. Поискал да се яви в кабинета му след два дни за уточняване на задачата.
Илиан нямал никаква представа от програмни продукти и автопаркове. В уречения час, той се явил в кабинета на Директора и получил задание. Щял да бъде консултиран от Началника на автопарка, Диспечера и Главния механик. Имал право да пита всичко, понеже нищо не разбирал. Срокът за първоначален вариант на компютърната програма бил три месеца.
За предоставеното време Илиан се запознал достатъчно с програмиране и оценил нуждите от информационно осигуряване на автопарка. Началният вариант бил готов в срок. Обучението започнало няколко дни по-късно първия работен вариант бил внедрен.

През пролетта и лятото Илиан продължил доработките. В същото време поел информационното осигуряване и за други нужди по време на работата по обекта.

През лятото на 1997 Илиан кандидатства и беше приет за студент. Само за една година от селянин, той се превърна в работещ и учещ млад човек с възможност за изява в друга сфера. И никой не разбра, че в центъра на тази промяна стоеше баба Кюмре.
Баба Кюмре беше завъртяла Колелото на времето за Илиан Ашков.

Второ завъртане
Разказвах историята за Илиан на семейство, гости на хотела. Мъжът – Павел Мирчев беше предприемач, собственик на голям хранителен магазин в гъсто населен градски район. Съпругата му Юлия Мирчева бе хубава представителна госпожа, свикнала да живее обкръжена с внимание и удобства. Двамата бяха дошли на кратка почивка с двете си деца – момчета на 11 и 15 години.
Предприемачът беше впечатлен от Историята за Илиан и възможността да промениш живота си. Обясни, че напоследък бизнесът му вървял от лошо към по-лошо.

Преди четири години построил голям магазин за хранителни стоки с банков заем от 200 000 долара. Магазинът работел добре. Предприемачът успявал да си погасява вноските. По-късно в близост бил открит друг подобен магазин, но оборота не пострадал. Кварталът бил добър. Мястото подходящо
подбрано за търговия. Няколко месеца по-късно в непосредственна близост до неговия магазин бил открит много по-голям магазин. Той принадлежал на голяма европейска верига и бил по-конкурентен. Пазарната ниша била същата като на неговия магазин. Новият хипермаркет бил толкова популярен, че привличал купувачи от целия град. Оборотът на Мирчеви рязко спаднал. Не можел да плаща заплати и излизал на загуба. Уволнил персонала и разпродал всичко. Опразнил магазина. Останали му неизплатени задължения за около 100 000 долара към банката. Предприемачът поиска да се срещне с баба Кюмре.
На следващата сутрин потърсих баба Кюмре. Оказа се, че е на пчеларника в местността Балдарански поляни. Павел имаше спортен джип Тойота. Качихме се с цялото семейство и след половин час пристигнахме на Балдаран.

Забелязах баба Кюмре до къщата около пчелите и дадох знак да спрем. Слязохме и поздравих. Баба Кюмре кимна и се загледа в предприемача. Той допушваше цигара. Хвърли я в тревата.
- Тук не можеш да хвърляш боклуците си! – каза за поздрав баба Кюмре.
- Дошъл съм за една услуга – каза Павел и извади пари – Това са две хиляди лева, а ще преведа и още ако се налага.
Тогава баба Кюмре започна да се смее. Смехът й беше искрен и заразителен. Високо над боровете летяха два орела. Баба Кюмре ги погледна за момент.
Бизнесменът прибра хвърления фас в джоба. Обясни че научил за Илиан Ашков и за това как баба Кюмре променила живота му.
- Познаваш ли лично някой който е променил живота си? – попита баба Кюмре.
Павел се замисли. Очевидно не си спомняше.
Тогава Юлия, се включи и сподели, че техни съседи искали да отидат да заживеят на село. Продали апартамента си и със събраните пари смятали да строят къща. Временно се преместили под наем в гарсониера и не толкова добър квартал. За съжаление по време на преместването част от мебелите били повредени и решили да си купят нови. След това си подменили и други неща. В един момент установили, че парите няма да им стигнат за къща. От семейство със собственно жилище, се превърнали в семейство което живее под наем, без перспектива да построят къща.
- За да има промяна е нужна намесата на смъртта – каза баба Кюмре – Смъртта маркира края на едната последователност и открива възможност за създаване на нова. Смъртта задължително маркира промяната, за този който иска да се променя. В този случай трябва да се взаимодейства със собствената ни смърт. Рано или късно смъртта ни побеждава и успява да прекъсне нашата игра на смени на последователността, но все пак е забележително, че можем да играем.
- Поне някои от нас – усмихна се баба Кюмре.
- Какво значи това? – попита предприемачът.
- Означава, че този които реши да прекъсне една нишка на собствената си последователност и да се залови за друга се среща със смъртта си. А една среща със смъртта не може да бъде както дойде. За нея трябва подготовка – поясни в отговор.

Предприемачът обясни, че бизнес проекта му бил съсипан и тази последователност трябвало да приключи. Имал проблем точно с приключването и се нуждаел от помощ. Каза, че бил готов на всичко за една нова перспектива.

- Готов ли си в името на новата последователност да се срещнеш и със смъртта? – попита баба Кюмре.
Павел не знаеше какво да отговори. Обърна се за помощ към съпругата си. И тя бе затруднена. Изглежда не бяха наясно колко далеч може да се отиде и каква промяна искат.


Тогава баба Кюмре им каза, че не са готови за промяна и е по-добре да си тръгнат. Те нямали сили за истинска промяна. Промени в живота им нямало да има, до момента на тяхната смърт. Така било с всички.
Тогава Павел реши, че има нужда от истинска промяна. Изглежда искаше да се представи за специален. Заяви, че е готов да мине през всичко, но да промени съдбата си.
- Искам истинска промяна и съм готов за нея каквото и да ме очаква! – заяви той. Тази негова реакция изглеждаше спонтанна и искренна.
Баба Кюмре погледна нагоре и видя, че единия от орлите се устреми към земята и се изгуби зад високите борови дървета. Атакуваше плячка.
След кратко мълчание баба Кюмре предложи да оставят колата до пчеларника. Каза че ще направят един голям кръг, обиколка в този район на планината за да заявят решението му за промянана. Трябвало да получи потвърждение за промяната.
Павел тръгна трябваше да върви най-отпред, за да бъде забележим. До него, съпругата му Юлия и децата.
Тръгнахме към Глатницата, минахме покрай картофени ниви и продължихме към Бялата пръст. Стигнагме разклона за Кожаре и
поехме надолу към Водни пад. По пътя срещнахме малинови храсти и децата спряха да берат малини. Баба Кюмре поиска от предприемача да разкаже накратко историята си на малините, и
да ги помоли да помогнат за прекратяването на старата му последователност. Освен това трябвало да търси потвърждение. Съпругата му попита дали това се налага. Баба Кюмре обясни, че се налага и днес Павел ще разказва историята си и ще иска промяна на различни места, докато получи потвърждение. Малините били подходящи за начало, защото децата се спрели на тях.

Павел разказа смутен на малиновите храсти историята си за бизнеса и затрудненията с които се сблъскал. Баба Кюмре го окуражи да поиска малините да му помогнат да приключи с този етап от живота си. Предприемачът поиска подкрепа от малиновите храсти.
Продължихме по пътя спускайки се на юг към Водни пад. Когато пристигнахме в селото се отправихме към някогашната гранична застава, минахме граничната мрежа и навлязохме в зоната между мрежата и границата с Гърция.
Баба Кюмре забеляза едно самотно дърво на поляна и поиска бизнесмена да отиде сам до него и да повтори разказа си. Не трябваше да пропуска и молбата за приключване на историята с магазина. След няколко минути Павел се върна от срещата с
дървото и се върнахме към Водни пад.
Тръгнахме по горския път към нашето село. Преди Шутия мост поехме нагоре към Сакар тепе. Съпругата на Павел започна да нервничи. Попита наистина ли се налага тази разходка. Те били делови хора и искали ясен отговор. Всичко започвало да прилича на подигравка с достойнството им.
В мига Баба Кюмре внезапно спря и поиска от всички ни да спрем. В този момент една катерица се спусна от близкия бор на земята и се загледа в нас. След това се изкатери по бора и премина един клон, стигна до края и скочи на друг.
Баба Кюмре каза, че това бил урок за предприемача. Той трябвало да скочи от една последователност в друга. Катерицата му показала как да го направи. Това бил и знак който сме търсели.
- Когато катерицата скача от един клон на друг, тя се намира на няколко метра височина, понякога на десетки – отбеляза баба Кюмре.
- За катерицата скока е среща със собствената й смърт. Всяка грешка означавала падане от височина която ще причини смъртта й. Катерицата се съсредоточавала и хвърляла един невидим мост към новия клон. Концентрацията и увереността й трябвали да бъдат пълни. При големи скокове пълните възможности на катерицата били ангажирани. Тази пълна ангажираност в усилието, стигала до там, че катерицата нямала сили за нищо друго освен за безразличие.


Баба Кюмре поясни, че това безразличие й давало допълнително предимство да забелязва грешките си по време на скока и промените в ситуацията. Една катерица правела стотици хиляди скокове през живота си, а милионите години еволюция толкова изгладили елементите свързани със скока, че ние не сме ги забелязали.


Баба Кюмре отбеляза следните моменти от скока – изправянето пред смъртта, пълната концентрация и тотална ангажираност и не на последно емоцоналното неангажиране.


Когато катерицата била преследвана от хищник, тя избирала места на смъртта, които тя трябвало да преодолява, а преследвачът да не може.
Баба Кюмре обясни, че това било поведението на всички животни в момент на опасност. Те търсели места на смъртта, които преодоляват и разчитат, че преследвачът няма да ги премине.
- Колкото по-близка е срещата със смъртта, толкова възможностите за оцеляване нарастват – обобщи баба Кюмре.
Настъпи тишина. Изглежда че това беше и отговор на въпроса за достойнството поставен от съпругата му. Продължихме изкачването към Сакар тепе.
Стигнахме в местност, където имаше много узрели сливови дървета. Вкусът на сливите беше като на банан. Павел трябваше да разкаже историята си и на едно сливово дърво преди да опита от плодовете.
Заслизахме през гората към пътя за Жребово, тръгнахме към Жребово, продължихме през Гарванов камък и Каурча. От там през Турлата. Спряхме да починем на Ашкина вода. По време на почивката баба Кюмре обясни, че прекъсването на последователността има три етапа.
- Първия етап е завъртането на колелото на времето. В момента сме на него. – каза баба Кюмре и продължи – Вторият етап е срещата със смъртта. След това следва равносметката и едва тогава новата последователност започва да набира сила.
Баба Кюмре се обърна към бизнесмена и обясни, че след срещата със смъртта Павел ще трябва да осмисли изминалия си жизнен път и да го заличи от личността си като го превърне в познание. Това щяло да му даде възможност да се връща към него безпристрастно и да черпи знание. Познанието било крайният резултат от всичко и начало за новото завъртане.
Павел като, че ли разбра, но Юлия не искаше повече да слуша. Беше изморена. Децата си подхвърляха шишарки и се замеряха.
Продължихме към Камарата, Краево и след близо шест часа преход бяхме отново в селото. Предприемачът и баба Кюмре се изкачиха на Балдаран за да приберат колата.
Когато се събрахме в хотела, баба Кюмре обяви, че днес с обиколката на района Павел е заявил ясно на света желанието си за промяна и изглежда е срещнал подкрепа от една катерица.
Павел не знаеше какво да отговори, Юлия не беше възхитена, децата ядяха нещо в кухнята. Баба Кюмре настоя семейството да тръгне веднага. Изпратихме гостите с колата до края на селото на Османов вир до кръстопътя. На раздяла Баба Кюмре обобщи накратко трите етапа на прехода – завъртане, среща със смъртта и равносметка на миналото. Съпругата му нервничеше и каза, че за днес й дошло твърде много. Децата пак се кикотеха на задната седалка, а Павел изглеждаше като попаднал не на място. Объркан и на кръстопът.
Сбогувахме се и спортния джип потегли рязко и семейството отпътува. Ние поехме обратно за селото.
Няколко часа по-късно в селото се разнесе мълвата за джип Тойота, който се е преобърнал в реката, по пътя надолу. Позвъних на селския полицай за да разбере причината за произшествието. Той обеща да разбере органите на КАТ.
На другия ден полицаят сподели подробности за произшествието. Водачът – мъж на средна възраст, бил все още в кома. Спътницата му получила тежка травма в главата, едното от децата било със счупена ръка, а другото се оттървало с уплаха.
Тойотата се движило надолу със скорост от около седемдесет. По разказа на детето баща му поискал цигара, от майка му която била запалила една. В момента когата палил цигарата загубил контрол и колата се ударила в пътната мантинела на завоя. Мантинела отделяла пътя от коритото на реката на два метра по долу. От удара джипа се преобърнал и паднал в реката. Заключението на КАТ било моментно отвличане на вниманието.
Съпрузите били настанени в болница. Най-тежко било състоянието на водача, който имал множество счупвания и бил две седмици в кома.
Павел излязъл от състоянието на кома, но лечението му вървяло бавно. През това време продал жилището си за да изплати част от кредита. Родителите му също загубили жилището си понеже и то било ипотекирано. Съпругата му поискала развод. Съдът определил децата да живеят при майката, понеже бащата нямал възможности да се грижи за тях. Трябвало да изплаща издръжка.
Няколко месеца след произшествието, Павел бил изписан от болницата и наел квартира. Решил да започне бизнес с архитектура и дизайн. Започнал да предлага подобрения на хотели по черноморието. Станал привърженик на идеите на Гучи и Хустлер. Работил с малка бригада от работници, художници и
дизайнери. Баба Кюмре беше завъртяла Колелото на времето за Павел Мирчев.
Поглед назад без равносметка

Това разказах в съда на делото срещу баба Кюмре. Бях призована като свидетел от Павел. С първия хонорар от сто хиляди лева от новата дейност предприемачът изплатил остатъка от кредита, но завел и съдебно дело срещу баба Кюмре. Обвиняваше я в опит за убийство на семейството му. Съдът не уважи иска на бизнесмена срещу баба Кюмре за нанесени щети и пропуснати ползи за сто и петдесет хиляди лева.
В бизнеса предприемачът работеше с хотели собственост на съмнителни групировки и без счетоводство. В много от случаите собствениците не искаха да плащат и оспорваха сумите искани от предприемача. Въпреки тези проблеми се виждаше новата последователност. Павел беше усвоил нови умения, но старите навици и подходи оставаха в сила. Смъртта беше маркирала края на старата последователност, но възможностите на новата бяха блокирани. Павел остана с поглед в миналото си.

След година и новият бизнес започна да изпитва проблеми. Неизяснени договорни отношения и нередовни плащания на клиенти оказаха негативно влияние. Художниците и дизайнерите отказваха да поемат негови поръчки.
Предприемачът задлъжня вътрешно с изплащане на заплати и не можеше вече да намери талантливи хора в бранша. Започна да отказва поръчки. Постепенно дейността угасна.