Пътуванията и историите за тях си приличат. Вярванията и времето оцветяват метафорите различно, но смисълът се повтаря. Човек отива в друг свят. Има среща с враждебни непознати и ги изиграва. Завръща се у дома с нещо ново. Заминаването в другия свят е като умиране и напускане на този, срещите с непознатите от другия са странни и опасни, а тяхното изиграване изисква хитрост. Завърналият се е като прероден и носи ново време и живот.

Преди много години върховното божество на магьосниците Тецкатлипока проправил четери посоки и свързал небето, земята и подземния свят. Така се създала възможността за връзка и пътуване между световете. Погледната през космоса Земята е прашинка. В Космоса няма пътища и посоки. Няма горе и долу, напред и назад. Посоките се виждат само за този, който е на Земята – Изток, Север, Запад и Юг. Ако някой пътува, то има избор за една от посоките.

За пътуването има изискване. Трябва да имаш билет. Билетът представлява личния профил на човека. Благодарение на него той знае кой е и не може да се изгуби и обърка. Идентичността-билетът не са нещата с които сме се обградили. Не са нещата, които харесваме или не. Като допълнително усложнение съществува възможност за объркване, което се дължи на факта, че на някои може да му е втълпено кой е. Билетът за пътуването трябва да съответства на нашата истинска природа. Човешките същества приличат на царевичен качан. За да се стигне до истинската идентичност листата му трябва да бъдат обелени. Тези които приемат листата за истинска природа се заблуждават. Истинската ни природа е скрита и тя предлага много възможности. Погледнете подредбата на царевичните зърна на кочана и ще забележите, тяхната съвършенна форма и подредба. Отдолу ние сме цялостни, пълни същества способни на всичко, ех почти всичко.

Идентичността си има име свързано с датата на раждане. На датата на раждане се гледа като на споразумение между божествените сили и земните, благодарение на което човек се ражда. Отделно от това лично съгласие всеки човек представлява брънка от общо споразумение на което се крепи света и вселената. В частност за хората има 260 профила съвокупности от небесното и земното така балансирани, че придават устойчивост на човека и света. Билетът е идентичността, която превръща приживяванията ни в пътуване. В случай, че идентичността не е изчистена или е объркана, тогава животът ни е нещо друго, но не и пътуване.

В обобщение идентичността ни не може да бъде втълпена. Тя трябва да бъде открита от самите нас. Всеки трябва сам да обели собствения си царевечен кочан от листата и да разкрие зърната от възможности, да опознае обстановката и погледне света през собствената си очи, ум и сърце. Нашата собствена идентичност и свобода трябва да се вписва в общия консенсус между нас, света и вселената. Всяка идентичност се вписва в система от 260 профила, знанието за които се смята, че е подарък на хората от боговете и част от общо споразумение между небесното и земното.

Себепознанието, знанието за собствената идентичност не е достатъчно за пътуването. Друго важно условие е да се обърне внимание на посоката на пътуването. Образно казано трябва да се знаят посоките, маршрутите и транспортните средства. Смята се че посоките са четери, и пътуването и връщането става по определен способ. Преди основаването на империята на ацтеките племена от северно Мексико трябвало да тръгнат на юг. Те изчакали пророчество според което трябва да се установят там където видят кацнал Орел върху кактус, който кълве убита от него Змия. Това щяло да е мястото. Мястото където намерили Орел върху кактус, който държи в ноктите си Змия е Теночитлан. Бъдещата столица на ацтекската империя и днешен 20 милионен град – Мексико Сити.


Пророчество свързано с пътуването и намиране на ново място е направено по карта. Един поглед върху картата относно това пътуване не ни показват, непременно че знаците на Орелът от Запад и Змията от Изток си взаимодействат по някакъв начин. За да се разбере това взаимодействие нека се уточни, че те символизират дух на животно нагуал. Пътуването е невъзможно без този дух. Духът на Орелът надделява над Змията и ражда нов свят и време.

В централноамериканския Borgia Codex (Сборникът Борджия) има картина където се вижда как Орел издърпва Заек от устата на Змия. Змията символизира изходът от другия свят. Орелът издърпва Заека и се ражда новия свят и новото време. Издърпвайки Заека Орелът го изяжда. Заекът отново ще премине.

Заекът е куриер носител на година. Съществуват четири куриера които биват последователно издърпвани и изяждани за да се преродят отново. Благодарение на Змията от Изток и Орелът от Запад, Заекът от Юг изпълнява ролята си да бъде носител куриер на годината и влиза в кръговрата на времето. Погледнато като преход това е пътуване с изход от Изток със знакът Змия и вход през Запад под знака на Орела.

Ако погледнем само едната страна картината няма да бъде цялостна. Орелът държи в човката си червена топка символ на съзнанието и го поглъща. Това важи само за тези които имат съответната идентичност-билет за това пътуване свързан със посоката Запад и ще напуснат света от там. В друг случай, на други конфигурации имаме обвързване с посоката Север, където поглъщащането минава през отворената уста на Ягуар. Съответно от Изток са челюстите на Крокодил, а от Юг духът под знакът на Гущера е преносителят, който ще ни отведе в другия свят.

Историята “Човекът, който беше погълнат от Алигатор” е предание, което идва от високите части на Гватемала. Там сюжетът с пътуването се повтаря изцяло с подробности. Най-вероятно човекът е бил с конфигурация подходяща за това пътуване и наистина си е купил билет каквито са изискванията. Той се разхождал покрай брега на океана. Океанът се счита за край на света и има метафоричен смисъл, както и всичко свързано с историята. Както се разхождал човекът от океана изскочил Алигатор и го погълнал. Алигаторът се потопил долбоко, достигайки дъното. В търбухът на животното било тъмно и човекът се запитал “Къде се намирам?” Този въпрос той си го задава три пъти по-нататък в историята за да обърне внимание, че е преминал в друг свят с духа на Алигатора.
След няколко дни Алигаторът излязъл на брега от другата страна на океана. Разположил се на слънцето и човекът зърнал светлинка. Той попитал втори път “Къде се намирам, къде се озовах?”
Слънцето греело в стомаха на Алигатора. Човекът извадил ножче и пробил ребрата на Алигатора и излязъл навън. Разбрал, че е в друг свят от другата посока и страна на океана. Когато излязъл отново попитал “Къде се озовах, къде се намирам?”

Сюжетът от историята следва общите правила при всички подобни пътувания и човекът среща враждебно настроени непознати от другия свят. Той бил прекарал няколко дни в търбуха на Алигатора и изпитвал глад.

Тук е моментът да се уточни по картата къде се намираме. Знакът на Алигатора или Крокодила се намира по посока Изток. Изтокът е под влиянието на Хайпе Тотек бог на земеделието, и царевицата. Хайпе Тотек представлява мъжката част от Вселената и се свързва с червения цвят.

В тази посока от другия свят е нормално да има ниви с царевица и напълно естествено както се разхождал по брега на океана човекът съзрял царевична нива. Подгонен от глад той се втурнал към нивата, за да си откъсне царевица. Щом откъснал царевичен кочан, тя започнала да врещи. Собствениците се затърчали към нивата. Това били същества наричани маври свързвани в обикновения свят с испанци. Те бягали през глава за да разберат какво се е случило в нивата. Като пристигнали заварили човека.
Маврите запитали:
- Какво правиш там, какво правиш с нашата царевица?
Човекът отвърнал:
- Много съм гладен, защото от няколко дни не съм слагал залък в устата си.
Маврите отговорили:
- Защо си дошъл тук и откъде идваш?
Човекът разказал историята:
- Идвам от друг свят. Вървях по брега на океана. Появи се един Алигатор който ме налапа, потопи се обратно и излезе тук. Докато се препичаше видях светлинка и разрязох ребрата му с нож. Така се озовах в този свят. Сега съм много гладен, защото не съм слагал залък в устата си.
Маврите отвърнали:
- Но какво искаш от нашата царевица? Защо искаш да я нараниш?
- Както ви казах съм много гладен. В нашия град се храним. Приготвяме си ястия от суха царевица или печем млади царевички, за да ги ядем.

В пояснение тук се вижда, че напускайки света истинската идентичност на пътуващия се запазва. Споменът за мястото от където идва и неговия свят. В този смисъл той е подготвен, има идентичност-билет към посоката, и това прави загубването му в другия свут по-трудно. Остава да гадаем по картата с коя от посоките се идентифицира пътуващия, но от примерите с Орела и Змията се вижда, че той принадлежи на Запада. По късно в историята се очертава и земния знак отговарящ на истинската идентичността на човека осъществил пътуването.

Маврите били силно озадачени от това, че някой някъде си изобщо яде и то точно царевица. Те запитали:
- Защо се храните?
- Ние, ние ядем царевица. – бил отговорът на човека.
- Значи царевицата става за ядене? – попитали учудени Маврите.
- Да, да става за ядене и затова я ядем. Вие не ядете ли царевица?
Маврите отвърнали:
- Не ние само помирисваме царевицата и това ни засища.
Човекът рекъл:
- Не е като при нас. Ние ядем царевица, ядем храна, адем всякакви неща, които стават за ядене: хляб, месо, плодове и всякакви други неща.
Маврите отвърнали:
- Защо ядете? Ние не ядем като вас, не ядем царевица, засища ни само нейния аромат. Така се храним. Как го правите? Има ли откъде да излезе, след като я ядете?

Следва третия момент от общия сюжет на историите. Човекът ги изиграва и ги избягва. Ето как става това в случая.

Човекът помислил и рекъл:
- Е добре, има защото анусити ни са пробити. Първо са срязани с нож, а сетне са пронизани с ръжен. Когато клекнем от дупката ни излизат изпражнения. Можем да ядем всякакви неща.
Маврите отвърнали:
- Добре. Ние не сме като вас, не ядем, а само миришем храната. Така се засищаме.
Маврите позволили на човека да си избере няколко царевици. Той ги изпекъл и ги изял пред техните погледи. Маврите били изумени. След като приключил с яденето човекът клекнал пред очите на маврите. Те били крайно озадачени.
Той рекъл:
- Вижте поглъщам неща и те излизат. Ако намерите отвор, също бихте могли да се храните. Не сте ли опитвали да направите нещо със своите ануси? Ако имате желание, може да открием начин, за да перфорираме вашите ануси. Ето ние всички сме продупчени. Сетне бихте могли да ядете всякакви неща също като нас.
- Да, искаме да ядем – рекли маврите, – но нямаме ануси и храната няма откъде да излиза.
- Е – отвърнал човекът, – видяхте ме как ядох и къде отиде храната не ви лъжа.
- О, да – рекли подмамените маври. – Можеш ли да ни продупчиш?
Човекът отвърнал:
- Е… може би, ако…
- Молим те – възкликнали маврите. – Молим те, направи ни услуга и ни продупчи анусите.
- Добре – казал човекът. – Имате ли ръжен, с който да ви перфорирам анусите?
- Да, имаме – отвърнали маврите и намерили ръжен.
Човекът заострил ръжена и го оставил в огъня, за да го нагорещи.
- Наведете се – рекъл човекът.
Тъй като маврите копнеели да ядат всякаква храна, те се съгласили и човекът започнал да пъха нагорещения ръжен между задните им части. Той продупчил ануса на един от важните маври, Бащата на маврите. Междувременно човекът се замислил.
- О, не, не съм донесъл лекарство.
Важният мавър, който току що бил перфориран, отчаяно извикал:
- О! Умирам от болка. Какво ще правя?
- Имам лекарство в къщи – отговорил човекът. – Но сега не го нося. Нали знаеш как се добрах дотук. Бях в корема на Алигатор и затова не си нося лекарството. То е в родния ми град.
Маврите рекли:
- Само да знаехме как да донесеш лекарството.
- Де да имаше някой да го донесе – добавил човекът.
- Само да знаехме какво да сторим, за да спрем болката – проплакали маврите.
Един от маврите се зачудил:
- Кого да изпратим, за да донесе лекарството?
- Не зная – отвърнал човекът. – Моето лекарство не оставя белези, то отстранява болката и прави дупка.
Маврите рекли в един глас:
- Тогава най-добре да ти намерим кон, защото се нуждаем от лекарството ти час по-скоро. Моля те побързай. Конят всъщност бил Елен. Маврите отишли при Елен, за да го помолят да им направи услуга.

Тук отново трябва да направим справка с картата, за да уточним “транспортната схема и маршрутът” за завръщане у дома. Еленът е знак противоположен на посоката Изток, откъдето е Алигаторът. Той е от Запад в конфигурация с куриера Къща – символ на дома. Тук маврите призовават Елена, чиито дух ще транспортира човекът обратно в неговия свят, като те очакват Елена да го върне обратно в техния. Въпросът е в това, че пътуването е индивидуално, билетът е подпечатан само за определена конфигурация и не е възможно някой друг да го промени дори и от това да зависи животът му. Друга особеност е че пътуващия прави един пълен кръг – цикъл защото времето и пространството според картата има цикличен и повтарящ се характер. Този който пътува се връща само ако направи пълния цикъл. Ако тръгва на Изток, както е в случая, трябва да се завръща от Запад.

Еленът попитал:
- Къде трябва да отида?
- Трябва да прекосиш океана до един друг свят. Пренеси човека, за да ни донесеш лекарството сега.
- О, разбира се – отвърнал Елена – разбира се, че ще отида.
И така Еленът тръгнал с тях. Маврите рекли на човека:
- Това е Еленът който ние наричаме Ма’тс. Той ще бъде твоя кон, можеш да го яздиш.
Човекът отвърнал:
- Добре.
Сетне се възкачил на Елена и двамата потеглили по повърхността на океана. Вече били изминали дълго разстояние, когато маврите започнали да крещят:
- Ма’тс, върни се нащият Баща умира.

Еленът символизира духа на оня свят, а сега духът духът го напускал и най-важния от него – Бащата на маврите страда и умира, защото човекът напуска другия свят яхнал неговия дух защитник наричан нагуал.
Духът на Елена, препускал бясно по повърхността на океана и не можел да ги чуе добре. Той попитал човекът какво чува.

В отговорът на човека към нагуала – в случая дух на Елен, който го връща към света се разкрива една от тайните на пътуването. Нагуалът трябва да бъде подмамен и впрегнат с хитрина. Той е безполезен оставен да решава и да води, защото няма да отведе никого никъде или ако това стане, пътуващия се озовава на неподходящото място в неподходящото време.

Човекът дал подвеждащ отговор заповед на духа на Елена:
- Те казват да побързаш, тичай по-бързо!
- Добре отвърнал Елена и продължил да галопира по повърхността на океана.
Двамата човекът и нагуалът – духът на Елена, прекосили водната шир и попаднали в света на човека. Човекът знаел, че пронизаните хора издъхват и ако нагуалът знаел истината щял да се върне, но човекът щял да загине. Човекът нямал и лекарство за маврите. Той просто ги изиграл.

Кагато човекът и Елена прекосили океана човекът рекъл:
- Благодаря ти, че ме пренесе през океана, ти ме върна в родния ми град. Сега съм си у дома. Няма значение дали ще останеш или ще си тръгнеш. Вече съм от тази страна на океана и не отивам другаде.
Духът на Елена бил вече подмамен от човека и също останал с него. Така човекът се върнал с нещо ново, си Елен с неговия дух на животно нагуал.

Така в края на тази история става ясно, че човекът е от Запад и неговата идентичност принадлежи към знака на Елена по начало. Той е подмамен от противоположната посока и погълнат от дух на Алигатор от Изток. Попада в друг свят и се спасява благодарение на хитрост като завръщайки се прави не само пълна обиколко на света по, но и опитомява нагуала си като привежда в хармония духовната и земната си същност.

В друг случай по време на разкопки археологът Уилям Феш разкрива гробница в Копан от среднокласическия период. Това е елитно погребение на шаман, който е получавал огромни почести. Гробът му съдържа множество артефакти, в това число игли, безнадежно съсипан сборник, кварцови камъни, магнити и костите на животни – духовни спътници – Елен и Алигатор. Както описва археологът неговото откритие е обгърнато от чудати обстоятелства. Няколко дни след откриването на гроба Феш притърпява тежка контузия изискваща оперативна намеса.
Гробът показва, че Еленът и Алигаторът са имали специално значение. Навярно духът на едното животно – Алигаторът е използван за пътуване в едната посока, а на другото – Елена в обратна.

От тези истории пътната карта по маршрута Изток – Запад придобива очертания. Конфигурациите от Запад биват привлечени от Изтока, но се връщат пак през Запада като потвърждават твоята идентичност. Коннфигурациите от Изток биват най-често погълнати от Орела, който се явява вход към другия свят, е се връщат чрез Змията, която се явява изход и потвърждение на тяхната Източна идентичност.