|
Значи съм се провалил
Ще обърна плочата и ще започна да говоря на твоя език. Ще опитам да навляза в твоето пространство от понятия...
Забелязала ли си как Дон Хуан въвежда ученика Карлос Кастанеда в цикличното усещане за времето? Иска да го преведе от зоната на първото внимание във второто внимание по неговата система?
Ето как започва....
- Независимо какво ще ти се случи, ще ти бъда приятел и винаги ще разговарям с мен.
Не зная защо, но бях уверен, че няма да издържа изпитанието.
— Знакът няма да се появи — казах шеговито аз. — Зная това. Силата ми е малко.
Той се разсмя и ме потупа леко по гърба.
— Не се тревожи — отвърна той. — Знакът ще се появи. Зная. Имам повече сила от теб.
След това се опитва да го прекара във второто внимание през посоката на куриера Тръстика - Изток. Опитва се да го изтощи физически с разни разходки и да го мотае за да разбере има ли силна страна и дали има предразположение към определена посока.
Ето какво пише Кастанеда за това:
Не зная защо, но разговорът ме бе изтощил докрай. Искаше ми се да поспя. По пътя той ме помоли да спра и ми каза, че ако искам да се отпусна, трябва да се изкача на равното било на един невисок хълм, встрани от пътя, и да легна по корем с глава, обърната на изток.
Дон Хуан се опитва да го вкара в цикличното време като рисува кръгове, и символи и го карах да гледа на изток.
Ето как:
Нахвърли клоните, които бе събрал, в очистения кръг. После ме накара да легна с глава на изток, положи сакото ми под главата и направи клетка около тялото ми.
Клетката е новата рамка. Новото усещане за времето. Дон Хуан опитва да го вкара в нова последователност на преживяване на времето.
Ето пак какво пише Кастанеда:
По дължина площадката беше разположена на изток-запад. Откритата страна на подобното на тераса образувание гледаше на юг. Запътих се към западния край. Гледката беше величествена. Дъждът ни беше заобиколил.
Приличаше на завеса от прозрачна материя, спусната над низината.
Дон Хуан каза, че имаме достатъчно време да си построим подслон. Накара ме да струпам колкото мога повече камъни на площадката, а той насъбра клони за покрив.
След час бяхме построили стена, дебела трийсетина сантиметра, откъм източната страна на площадката. Беше широка половин и висока един метър. Той преплете и върза един за друг няколко клона и направи покрив, подпирайки го на два дълги пръта, завършващи с чатал. Друг прът със същата дължина бе прикрепен към самия покрив и го подпираше към противоположната страна на стената. Конструкцията приличаше на висока маса с три крака.
Дон Хуан седна с кръстосани крака пред нея, на самия край на терасата. Каза ми да седна до него, от дясната му страна. Известно време мълчахме.
Мълчанието е за да спре линейния поток в първото внимание...
Забележи, че на запад е имало дъжд. Знакът Дъжд е западен. Дон Хуан подбира внимателно обстоятелствата за да разбере в коя посока Кастанеда е достъпен за силата, за света на второто внимание.
Ето пак Дон Хуан прави опити да го изтощи и го наблюдава дали се поддава на новата последователност.
Вдигнах поглед към дон Хуан, който спокойно ме разглеждаше. Не изглеждаше уморен. Аз едвам поемах въздух и плувах в студена пот.
И пак го обръща към Изток за да го вкара в цикличното време...
Дон Хуан ме завъртя, както бях в легнало положение, като ме затегли за ръката. Каза, че ако искам да възвърна силата си, трябва да лежа с глава на изток. Лека-полека отпуснах и облекчих изтерзаното си тяло.
Посочи на изток и привлече вниманието ми към плътно кълбо от облаци над хоризонта. Каза, че би било добър знак. ако вятърът издуха облаците навреме, за да могат първите лъчи на слънцето да осветят тялото ми на върха на хълма.
Каза ми да остана неподвижен, с десния крак напред, сякаш вървя, и да не се втренчвам право в хоризонта, а да гледам, без да се съсредоточавам.
Краката ми се вдървиха и прасците ме заболяха. В тази стойка , направо агонизирах, а мускулите на краката ми бяха вече прекалено уморени, за да ме държат. Стоях така колкото можех по-дълго. Бях пред припадък. Краката ми трепереха, без да мога да ги владея повече, когато дон Хуан викна и отмени положението ми. Помогна ми да седна,
Кълбото облаци не се бе придвижило и ние не бяхме видели слънцето да се изкачва на хоризонта.
Единствената забележка на дон Хуан беше:
— Много лошо.
Не исках да питам веднага в какво точно се бях провалил, но, познавайки дон Хуан, бях сигурен, че той трябва да следва законите на своите знаци. А тази сутрин не бе имало никакъв знак.
Дон Хуан разбира, че няма да стане през източната посока. Кастанеда не е разбирал тези странни опити и разбира се не е знаел за какво става въпрос. Той е малката линия в голямата окръжност и няма представа. Просто ги е описал без да разбира.
Изпуснал е наблюденията и опитите на Дон Хуан свързани с момента в който Слънцето стига зенита. Тази посока се асоциира с Юг, за разлика от посоката на севера, нощта и тъмнината.
Ето как Кастанеда описва опитите на Дон Хуан да бъде въвлечен в цикличното време, но вече от Запад, посоката на куриера Къща:
Залязващото слънце грееше с щедри, почти бакърени лъчи и всичко наоколо сякаш беше поръсено със златисти оттенъци. Отдадох се изцяло на гледката, не желаех дори да мисля.
Дон Хуан ми заговори почти шепнешком. Каза ми да наблюдавам всеки детайл от околността, макар и малък или незначителен на вид. И особено нещата от пейзажа, които се открояват най-много в западна посока. Каза, че трябва да гледам слънцето без да фокусирам очите си, докато то изчезне зад хоризонта.
Последните минути светлина, точно преди слънцето да докосне пелената от ниски облаци или мъглица, бяха в пълния смисъл на думата разкошни. Сякаш слънцето подпалваше земята, разгаряйки я като голям огън. Усетих как лицето ми пламна в червенина.
— Стани! — извика дон Хуан и ме задърпа.
Той отскочи от мен и ми нареди с повелителен, но приканващ глас да затичам на място.
Докато подскачах, усетих как в тялото ми нахлува топлина. Топлина от бакър. Усетих я на небцето си и в „свода” над очите си. Като че ли в горната част на главата ми се разгаряше студен огън, който искреше в бакърени отблясъци.
Нещо у мен ме караше да подскачам още по-бързо и по-бързо с изчезването на слънцето. В един момент наистина усетих как ставам лек, можех направо да полетя. Дон Хуан здраво стисна дясната ми китка. Усещането, причинено от притискането на ръката му, възвърна у мен чувството за трезва мисъл и успокоение. Отпуснах се на земята и той седна до мен.
След няколко минути почивка той се изправи безшумно, потупа ме по рамото и ми направи знак да го последвам. Изкачихме се отново на върха на вулканичната скала, където бяхме седели преди. Скалата ни прислоняваше от студения вятър. Дон Хуан пръв наруши мълчанието.
— Чудесен знак беше — каза той. —'Странно! Случи се в края на деня. Толкова се различаваме един от друг. Ти си повече същество на нощта. Аз предпочитам ранните блясъци на утрото. По-скоро блясъците на утринното слънце търсят мен, а от теб срамежливо бягат. От друга страна, теб те окъпа умиращото слънце. Пламъците те опърлиха, без да те обгорят. Странно!
— Защо странно?
— Никога не съм виждал такова нещо. Знакът, когато се появява, винаги е в царството на ранното слънце.
Дон Хуан е вече убеден, че е видял пролуката през която Кастанеда може да напусне линийното време и да навлезе в цикличното.
— Ще трябва да идвам с тебе неведнъж на този хълм — каза той. — После ти трябва да дойдеш сам, докато целият се потопиш в него, докато хълмът проникне в теб. Ти ще познаваш момента, когато си изпълнен с него. Този хълм, така както е сега, ще стане мястото на твоя последен танц.
Ти ще умреш тук, независимо къде ще се намираш.
Макар наследник на една богата традиция все пак Дон Хуан вече не може да предложи онези знания, които са имали наблядателите на времето. Той не знае, че профилите под западно влияние са под знаците - Къща, Маймуна, Орел, Дъжд или Елен. Не е познавал отчитането на времето в цикъла.
Все пак успява до някъде. Кастанеда има профил 3 Елен в цикличното време, западен профил под знака на куриера Къща.
Когато се тръгне по окръжността се следва посока обратна на часовата стрелка в дясно е линейното време на първото внимание, а в ляво е второто внимание. В централната зона на окръжността е третото внимание. Там е мястото където времето спира, където всяко нещо намира смъртта си.
Ето как Дон Хуан е вече убуден, че Кастанеда е вече на път...
- И накрая един ден, когато времето му на земята свърши и той усети, че смъртта го потупва по лявото рамо, духът му, който винаги е готов, литва към мястото на неговия избор и там воинът заиграва пред смъртта. Всеки воин има определена форма, определена стойка на силата, която развива през целия си живот. Това е един вид танц. Движение, което извършва под въздействие на собствената си сила. Ако един умиращ воин има ограничена сила, неговият танц е кратък; ако силата му е грандиозна, танцът му е величествен.
По долу 52 годишния слънчев цикъл и знаците по посоките. Горе Изток-Тръстика, ляво Север под знака Нож, долу по посока Запад знака на куриера Къща и в дясно куриера на посоката Юг - Заек.
Дните в слънчевата години и техните съответствия с дните от цикличното време. В центъра четериделния профил на галактичната пеперуда, където времето не тече.
Редактирано от 9 Grass 8 на 28.10.11 13:14.
|
По-позната описателна система [re: Xaнa.]
По-позната описателна система