Това предположение изобщо не е за пренебрегване, но е твърде малко вероятно поради редица причини: Първата е историческа: Последната наистина кръвопролитна война, която САЩ е водила е собствената и гражданска война от деветнадесети век. В последствие всички американски правителства отработват изключително съблазнителната доктрина: "На умряло куче нож не се вади а направо банков деозит а ако това не помогне от ножницата се вадят поне флот с въздушна армия в прибавка" Началото на тази доктрина е убийствено силно с покупката на Аляска от Русия за сумата от седем милиона и двеста хиляди долара. Искрено се съмнявам през 1867 година американците да са използвали психотронно оръжие над руснаците, за да си продадат плацдарма на американския континент. Втория етап от доктрината се бележи с инвазията в Куба от 1898 година, когато с практически същите доводи като тези с които нахлуха в Ирак американците се втурват да освобождават кубинците от испанските изстъпления и тирания. Естествено малко се престарават и осигуряват допълнителен повод, като в пристанището на Хавана по "неизвестни" причини е взривен линейният кораб "Мейн". Срещу испанските четири броненосеца американците хвърлят двадесет и четири свои... Все пак войната за малко да завърши с катастрофа за американците, поради лошото качество на армията им, което тогавашните политици не отчели и пресмятали само количествени функции. Въпреки това загубите на американците в този конфликт са поразително малки в сравнение с противниковите. Американската стратегия обаче се усъвършенства. През същата година пада и главния град на филипините: Манила, което си е чиста проба фарс, защото след предварително споразумение (в което ролята на психотронно оръжие играят отново доларовите знаци) и практически привидна атака, която струвала на американците едва... седем души ранени. Няма грешка това се случва не през 2003г. а през 1898година. След последвала заплаха, че САЩ ще нападне Испания и след умерено активна доларова канонада Испания предоставя официално на САЩ: Филипините, Пуерто Рико и Гуам. Практически без бой падат и независимите до тогава Хавайски острови а в освободена Куба естествено е поставено проамериканско правителство. За първата световна война, дори и на неинтересуващите се от история е известно, че САЩ добросъвестно изчерпват всички покупателни ресурси на заетите във войната Франция и Англия. Едва тогава с натрупаните от спекулациите печалби си позволява да се намеси във войната и практически доубива повалената и изтощена Германия, като с този финален жест си завоюва правото на световен прокурор и главен съдия а армията придобива ореола на всепобеждаваща съкрушителна сила. Но, плюсът на Сащ не е само в това да завладява и придобива: Икономиката и се разраства до небивал мащаб с потенциал да осигурява всякакъв род индустриална продукция и хранителни запаси за поне половината земно кълбо. Това изиграва лош номер на американците, защото след войната две трети от пазара и увисва във вакуум, защото освободени от военната тежест Франция и Англия са напълно в състояние да осигуряват с всичко необходимо, както себе си така и своите колонии. В резултат на излишните мощности американската промишленост просто се взривява от презадоволяване на свилия се пазар и идва голямата икономическа криза от 1928година, която довежда американците до състояние в което завиждат дори на жизнения стандарт на победените във войната германци. Американския политически елит си извлича необходимата поука и след серия от доларови серии се случва наглед невъзможното: Германия изпълзява от пепелта и се заема с недовършените си намерения. Избухва втората световна война и към САЩ потича истинска златна река: Само с един курс на френския самолетоносач Беарн са доставени в Сащ 68 тона злато, срещу екипировка и храни. Купуват и англичаните, като побеснели, защото войната гълта гигантски ресурси, които Англия няма сили да произведе сама, когато златото не достига се плаща с колонии или военни бази под наем за по 99години. Купуват и руснаците, плащайки с хиляди тонове злато. Японците с нападението над Пърл Харбър не толкова объркват, колкото ускоряват плановете на САЩ за добиване на още по-силно световно влияние. След Втората световна война е известно какво е мястото на САЩ в света: Най-богати! Най-силни! Най-успяващи! Стария свят е в разруха а САЩ е пазцъфтял като райска градина. Това дава повече от допустимата самоувереност на САЩ от която еуфория политиците и скоро я извеждат. Корейската война е леко недооценена, но веднага на предна линия излизат войските на ООН и армадите бомбардировачи сред чиито бомбени килими изчезват цели севернокорейски и китайски полкове. Това е първата война, която САЩ води не толкова за нови придобивки, колкото за престиж. Втората подобна война е Виетнам: Тази война заслужава отделно внимание, но сега само ще спомена че срещу петдесетината хиляди американски жертви Виетнам дава милион и седемстотин хиляди. Един човек срещу взвод. Подобно съотношение на жертвите би накарало всяка европейска страна да развее бяло знаме, но не и отчаяните виетнамци. И Америка не толкова бе победена, колкото разбра, че трябва изцяло да реформира армията си, защото ако наистина бе съставена от професионални наемници като сега: първо щеше да завърши по-бързо; второ щеше да се избегне поне 80% от вътрешната отрицателна реакция, особено на мамините синчета и техните майки; и трето но не на последно място; жертвите сред американците щяха да бъдат десетократно по-малко а съотношение на загубите един към триста, трудно би издържал дори и Китай. Би било недопустимо подобна реформа да се извършва в движение, защото изисква цялостно преразглеждане на всичко, като се започне от законите, уставите и хранителните дажби и се свърши със синхронизацията на действията между отделните части и родовете войски. Първото бойно кръщение на новата армия е в Гренада и подобно на кубинската инвазия, е по-скоро фиаско, но превъзходството е толково огромно, че дори и да не искат американците няма как да не спечелят. Това е по-скоро тренировъчна кампания, отколкото истинско показване на мускули. Светът е озадачен от това нападение но... американската военна програма е реорганизирана допълнително и отстранява някои бъгове в структурата си и първата иракска кампания бе перфектна. Огромно надмощие както по качество, така и в количество по всички показатели включително въвличане в своя полза и въоръжените сили на трети страни. В резултат САЩ показа, че нищо в света не може да се прави без предварително да е договорено с тях, дори и когато принципно го одобряват, а жертвите бяха смешно малки. Югославия бе изпитание не толкова на авиацията или социалистическия боен потенциал, колкото изпитание на боеспособността на европейска страна и скромно напомняне на всички кой е главния съдия в света и че е безсмислено да се купуват съветски оръжия или да се произвеждат собствени след като американските са най-ефективни. Ако САЩ използваше психотронно оръжие в никакъв случай нямаше да използва толкова скъпо-струваща реклама на оръжието си като директни военни действия. Куриозното е че в края на кампанията се наложи французите да купуват американски авиобомби, защото бяха свършили своите. А Франция е една от основните европейски сили... Много, много, малка е вероятността да се използва психотронно оръжие от САЩ. Човешкия мозък се влияе от огромен пакет фактори, които при екстремни ситуации лесно могат да изместят съществуващите приоритети. Ако такова оръжие би се използвало, то би било директно срещу правителствената върхушка а не срещу народа, защото безспорно няколко стотин или хиляди мозъка се управляват по-лесно от милиони и още по-безспорно би струвало по-евтино. САЩ и цялата световна икономика се нуждаят от платежноспособно и интелигентно население на планетата, така че САЩ когато се налага ще прилагат и сила за да отстранят бедността и невежеството от света. Никоя друга страна не разсъждава и действа толкова глобално, мащабно и далновидно. Нилоя друга страна в света не е доказала толкова убедително, колкото САЩ, че е в състояние да се учи от грешките си и да ги коригира. В заключение ще кажа само, че който е против старателно отработената политика и действия на САЩ в същност се стреми или към самоубийство или към слава а този който разбира поне частица от нея и я поддържа се стреми към богатство и победа. Всеки може да избере, каквото предпочита.