След кувейското фиаско и последвалите разговори в Сафван през 1991г. Ирак успя да завърне в казармите си повече от 1600 танка основната маса от които Т - 72 и още толкова бойни машини на пехотата и бронетранспортьори. Наистина е логично, че за изминалите 12 години тази техника се е амортизирала, ако се отнасяше за леки автомобили, но това все пак са бойни машини, конструирани и направени да издържат на екстремни условия. Дори в България се намират на склад солидно количество танкове Т-34!!! Не е необходимо да споменавам на колко години са тези машини, които България смята да използва при евентуален конфликт. Не бива да забравяме, че Ирак не е абсолютно безпомощен и зависим от внос от вън. Той Разполага с танкова промишленост и произвежда иракската версия на Т-72 под наименованието "Вавилонски лъв" Теоретично танковите заводи могат да пускат по 50 машини на месец, но работят с по-малко от половината си мощност поради липса на ресурси. Все пак те са напълно в състояние да осъществяват капитални ремонти, както и редица модификации на вече съществуващите машини. В резултат иракския танков парк нарасна за последните 12 години на 2500 танка. Това въобще не ми прилича на хартиена бронирана мощ, макар и да не е с качеството на съюзническата техника. Въпреки огромните загуби на иракската авияция през 1991 година, когато бяха унищожени най-добрите и изтребители като миг-29 и миражФ-1, а други избягаха към Иран: все пак след капитулацията Ирак разполагаше с повече от 500 изправни бойни самолета. За последните 12 години иракците внесоха самолети от Китай, но е несериозно да се мисли, че китайските експортни истребители могат да се противоставят на американските Томкет, Ийгъл и Хорнет. В замяна на това въпросните самолети не са лоши за удари по наземни цели. Ирак има и авиацианна промишленост и макар да не може да произвежда сам високотехнологични изтребители може да осигурява ремонта на наличните и да произвежда щурмови самолети от ранга на СУ-25. Някои ще кажат: Чудо голямо. Хорнетите ще ги изядат за закуска, дори без да изхълцат. Това донякъде е истина, но рискът остава. Сигурно всеки е забелязал претъпканата с транспортни автомобили магистрала към Кувейт. Ако двойка Су-25 изсипе товара си над нея, само за три минути съюзниците ще загубят повече хора, отколкото за последните три седмици. А при наличието на около 500 летящи машини това съвсем не е толкова невъзможна атака. Трудно биха могли да се нарекат хартиени оръжия, които могат да бълват нажежен метал и експлозиви, колкото и стари да са те. Така, че докато съществуват, смъртоносни оръжия на разположение на иракците, предпазливостта не е излишна.