Ето я поредната глава :)
Enjoy! :)

Снейп
Снейп им хвърли святкащ поглед излълчващ невероятна омраза.Хера отскочи леко в страни и тръгна да бяга, но още на първата и крачка той я хвана за мантията и и я метна назад. Момичето залитна и се удари в каменната стена. След последвалият удар тя се зашемети и се свлече на земята с грохот. Пред нея се виждаха само размътени сенки и с колкото сили и бяха останали тя извика на приятелкта си:
- Бягай и викни професор Дъмбълдор!!!
- Добре!-викна притеснена приятелката и с леки угризения на съвеста напусна Хера. Останалата при Снейп грифиндорка се изправи с мъка. Срещо нея стоеше язяреният професор с отмъстително изражение на лицето. От страшното му излъчване краката на момичето затрепереха и се наложи да си повтаря на ум, че всичко е наред и, че всичко ще се оправи. С много смелост тя събра сили и проговори припряно:
- Така значи? Мамиш Дъмбълдор и каниш смъртожадни в Хогуортс?
- Не ти трябва да знаеш!-сопна се професорът възмутен от това държание.
- Напротив!-отговори му със същото Хера.
- По дяволите!-промърмори професорът.
- Май те разкрих, а? Да такава съм. Мога да разкрия всеки.
- Млъкни, дребно комплексарче!
- Уууу. Много сме злобни.- продължи спокойно Хера.
- Авада….- започна Снейп, но с бързите си рефлекси момичето избяга струята светлина.
- Разкрих те. Ти си подъл двуличник…
- Така ли?! Голяма смелост имаш щом ми говориш така!-осъби се Снейп, който все повече се изнервяше.
- Да. Чух разговора ви с дъмбълдор онази вечер. Тогава се бях скрила в дрешника и чух всичко, а сега разкривам, че си подъл двуличник.
- Госпожице Аз-зная не винаги сте перфектни. Не знаеш много неща за мен.
- Ясно. Явно си четириличник. Кажи ми на колко още хора служиш и едновременно вредиш? Четири, пет, шест? А?
- Мразя те!- викна Снейп.
- Ауууу. Омразата в много силно нещо господин четириличник.- продължи спокойно Хера и се наслаждаваше на резлутатът от думите и.
- Ще си платиш!- закани се професорът.- Ти малка, гадна, нищожна хлебарка!
- Не бях ли госпожица аз-зная.- попита с невинното си изражение Хера.
- И двете.- каза объркано снейп и едновременно се язяри още повече от думите си. Как можеше да се връзва на едно дете!
- И така. Не ми каза на кой още служиш.- каза Хера с леко подигравателна нотка в гласа и. За нейно нещастие снейп разбра, че тя му се подиграва и измънка:
- Ще те накарам да се разбереш, ти мътнородче…
- Ама много нарицателни имена. Не бях ли госпожица аз-зная и хлебарка. Сега съм и мътнород. И двуличника да те светна не съм мътнород.
- Държиш се като такъв.- каза Снейп.
- Ах ти!- професорът беше ядосал Хера, което явно беше целта му.
- Какво аз?- попита невинно той.
- Круцио!-викна Хера предизвикателно, но заклинанието и беше отменено от Снейп. Той вдигна магическата си пръчка, но бешеспрян от остър глас:
- ОСТАВИ Я!-Хера се обърна стрестнато настрани и видя професор Дъмбълдор и зад него Хърмаяни. Директорът изобщо не беше с добродушното си и усмихнато изражение, а веждите му бяха сключени в една линия и цялото му лице се беше свило и излъчваше омраза силна почти като тази на Снейп. Двуличникът се беше обърнал към Дъмбълдор, след което подскочи като ужилен и тръгна да бяга. Директорът замахна с едно рязко движение и Снейп падна на земята овързан като с невидими важета. Тогава той се обърна към грифиндорката която беше говорила със Снейп и каза по-спокойно:
- Хера върви с Хърмаяни. Приберете се в кабинета ми и се заключете. Там поне сте в безопастност.- Без да чака повече обяснения Хърмаяни хукна из коридорите следвана от Хера, която леко накуцваше. Предимството на бавното и ходене се оказа това, че Дъмбълдор и пъхна парче пергамент в ръцете. Тя затича и след миг беше пред директорският кабинет в който стоеше професор Дъмбълдор. Момичето разгъна листа и видя написано с дребен почерк.
Хера и Хърмаяни паролата за влизане в кабинета е Лимонадени пчелички. Влезте вътре и заключи вратата с магията “ Инахамор”. На бюрото ми има летекод. Незнам на къде води, но, ако има признак на каквато и да е опастност го вземете и бягайте. Сигурно смъртожадните са по петите ви!
Хера сгъна листа и каза паролата. Влезе в директорският кабинет. Там беше пълно с портрети и по средата имаше едно бюро, което беше много подредено. Наблизо имаше нещо като кафез. Там стоеше една чудна пптица, но момичето я разпозна от една книга, която беше виждала. Красивата птица се казваше феникс. Пред бюрото имаше още няколко столове, а другата половина на стаята беше заета от рафтове с вратички, вероятно криещи много странни и загадъчни предмети. Изведнъж пред вратата се чу гласът на белатрикс лестрандж. Тя се метна върху вратата, но нищо не се случи. Тогава смъртожадната започна да казва:
- Лимонадени…- явно беше научкала, но в ужас Хера извика:
- Инхамор!
След миг всичко се оправи и с Хърмаяни отново бяха сигурни. Момичето се извъртя зада намери приятелката си и видя, че тя гледа фениксът на професора. Хера се запъти към Хърмаяни, но спря по средата на стаята защото се чу шумно “пук” и по средата на стаята се магипортира Дъмбълдор. Радостни двее приятелки попитаха:
- Какво се случи?
- Сега ще разкажа…

Sometimes you must be cruel to be kind...