Нападението на смъртожадните и дългото пътуване
На другата сутрин Хърмаяни се събуди от лъч светлина насочен в очите и.тя скочи огледа се и видя че драко още спеше и леко похъркваше. излезе навън и за пръв видя красотата на това място.Дъждът най-сетне беше престанал и хърмани успя да оцени колко красиво е мястото, където ги бяха пратили. Мястото беше превъзходно.Лекият бриз полъхваше в косите и. Тя се наслаждаваше на хубавата изпълнена с чист въздух сутрин. Изведнъж зад нея вратата се отвори и се показа Драко-беше много смешен без „Брилянтин" който често слагаше на косата си. Той също огледа мястото и каза с възхищение:
- Много е хубаво...
- Да така е...
- Знаеш ли колко се ядосвам заради магията която ми направи?
- Не, незнам-изхили се Хърмаяни и побягна по склона.Драко е последва и в тази детска игра .Хърмаяни за пръв път си помисли,че Драко е приятен...
* * *
След приятният дообед следваше нещо много странно.Драко легна да спи а Хърмаяни си помисли че би изглеждала страхотно ако косата и се приглади малко защото не обичаше да и е много бухнала.Помисли си го и изведнъж се видя в огледалото такава каквато искаше да бъде на външен вид.Стресна се изопна отново лице и косата и стана руса дълга и къдрава.Ето какво тя откри-беше метаморфмаг.Тя много се зарадва от това и си направи косата както преди само че не толкова къдрава.Mалфой се събуди, изненадващо възвърнал гадното си държание:
-Грейнджър излизам за малко...
-Добре-отговори му студено момичето.
Oтркила току що новите си невероятни възможности, хърмаяни измисли начин да си върне на драко, за сутринта. Tой все още не знаеше за новите и възможности и тя реши, че те ще са новото и оръжие. Преобрази се, като направи косата си къса, а очите черни. така той никога нямаше да я познае, а и изглеждаше доста страшна...
След малко Драко се върна. тя изкочи и извика-БАУУУУУУУУУУУУУ!-от което той подскочи и каза:
- Какво какво каде си какво стана-извика той с нотки на страх в гласа.
- Бъзльо-каза тя направи измъченото изражение и си възвърна предишния нормален вид.
- Ти ли си?-възкликна все още не вярващ драко.
- Аз съм Метаморфмаг-каза тя щасливо.Изведнъж някъде зад тях се чуха три-четери разрушителни проклятия и къщата им рухна със силен трясък.Двамата се втурнаха да бягат, мислейки, че черния лорд ги преслдва.Те погледнаха нагоре и видяха знака на смъртожадните-вече всичко беше ясно-преследваха ги...Хърмаяни тръгна да тича надолу бързо заедно с Драко-те се препъваха пак ставаха и тичаха в паника-усещайки че бяха лесна плячка.Беше ужасно шумно отвсякаде ги заградиха.Смъртожадните бяха вдигнали пръчки, готови да обстрелят учениците с проклятия, но забелязаха, че пред тях стои драко малфой и свалиха пръчките
- Добре теб те оставяме но мадамата тя е...-В същият момент тя изопна лице и на нейно място се появи Панси Паркинсън-Панси...-съжалявам за недоразумението продължавайте натам деца.-казаха те и се магипортираха на друго място.Хърмаяни веднага стана себе си и Драко ошашавено каза:
- Как го направи този номер?
- Нали казах аз съм метаморфмаг...
- А да... е браво.... иначе щяха да ни.... да те убият-все още беше ошашавен Малфой
- Сега нямаме дом нямаме нищо.Само мантии и магически пръчки-каза възутена
Хърмаяни-Драко това беше капан...
- Да найстина-каза той-Гадняри
- Да найстина-каза ядосана Хърмаяни.
- Да ама сега какво ще правим?Нямаме каде да спим нямаме храна нямаме нищо....
- Все ще измислим нещо.Поне имаме учебници мойте и твойте са в чантата ми.
- А какво още имаш в чантата?
- Ми само вълшебна пръчка одеало и учебниците ни...Най-важното...
-Браво сега как ще спим и къде?Какво изобщо ще правим?!-говореше малфой все по паникьосано.
- Спокойно виж сега ще си направим нещо като палатка и отвътре ще я разширя...Ето така-Мегагафус!-извика тя и се появи палатка.Те пролазиха вътре .беше празно.
- Е за сега може да живеем тук...
- Да бе.
-Млъкни Малфой нали поне остава един месец до училище...
* * *
На другата сутрин се събудиха едновременно след което станаха и излязоха навън за да се насладят на сутринтта но се оказа че вали и гърми.Драко се ядоса и се сопна:
- Супер няма що!
- Спокойно но трябва да се придвижим до най-близзкото наслено място каза тя изправяйки се.
-Какво под дъжда?-каза той след което двамата излязоха навън...Те слязоха по склона. беше мокро и неприятно, но нямаха избор.Изведнъж покрай тях профуча нещо спря се треперейки .Беше:
- Метлата „Свткавица"-извика драко-точно като на Потър!Супер!хайде яхвай явно с това трябва да се придвижим донякаде...
- Хей има бележка виж:

Уважаеми Госпожице Греинджър
Тези метли са за вас защото разбрахме за проишествието което е станало.Отдолу има карта на района в който се намирате, за да можете да се орентирате до Хогуортс.Ако от днес започнете да пътувате ще стигнете един ден по рано от пристигането на другите ученици.Желаем Ви успех.
Проф. М. Макгонагъл

- Видя ли ще летим.Хайде качвай се лесно е.
- Добре сега-каза с треперещ глас Хърмаяни.Скочи от горе и започна да се издига. бързо осъзна, че летенето не е от нещата, които и се удават.-не беше лесно-вътреше се изоставаше но си мислеше че е приятно.От отдавна не се беше замисляла какво е да играеш в куидича и сега видя че е много много интересно и забавно.
Не спря давали през целия ден, а те бяха принудени да продължават напред, нямаха време за губене.Станаха вир вода.защото не можеха да летят и ноща те кацнаха на едно дърво и Хърмаяни с свояте магия-Мегагафус-направи пак палатка на дървото.Слязоха от метлите си и ги вкараха вътре след което влязоха и самите те.Беше им много студено за това Хърмаяни извади одеалата.легнаха и скоро заспаха , уморени от дългото пътуване...
* * *
Вече бяха минали две седмици и оставаха още две пълни само с летене.Хърмаяни и Драко вече се бяха сприятелили въпреки че пак се караха много.те бяха далеч по нещастни от Хари и Чо който се забавляваха до припадък в замъка който им се беше паднал.За миг на Хърмаяни и се прииска да е с тях но силната гръмотевици я извади от мислите и.Те станаха и литнаха отново.
Беше много уморително само да летиш но се справяха горе-долу добре.
* * *
Минаха още две седмици и се оказа че Хърмаяни и Драко ще пристигнат навреме в Хогуортс а не е един ден по рано.Те вече летяха над езерото.За това мечтаеше Хърмаяни.Кацнаха на студената трева и влязоха в Хогуортс.Там имаше голяма тълпа от ученици и те само се сляха с нея...

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят