Хубавата седмица
На другата сутрин пак валеше,но поне къщата им беше хубава и топла.Драко още спеше,но Хърмаяни беше будна, за това стана и запали огън в камината.тя се почуди какво може да си направят за закуска и се сети за провизиите.Там имаше малко храна и опсание как да си сготвят когато свършиСлед известно време и няколко неуспешни опита, хърмаяни най-сетне седна на масата със своета закуска и се нахрани.
След един час драко най-сетне се появи в кухнята, където хърмаяни довършваше закуската си.Момичето му каза:
- Поспаланко-измъмори под нос тя, а след това се обади по високо-станала съм от един час. Приготвих и закуска.
- Добре.-отговори също така студено Малфой.Докато малфой се хранеше, цареше гробно мълчание. Накрая хърмаяни не издържа и каза:
- Времето е ужасно хич не ми се иска да изляза навън.След закуската, малфой се повъртя из къщата, явно умирайки от скука, след това се облече и излезе.Любопитна да разбере накъде се е запътила "половинката и", хърмаяни също се облече и го последва навън.Той заобиколи къщата и тръгна на горе към билото на не много високата планина където имаше няколко човека с маски.Разбирайки, че нещо не е наред, хърмаяни побърза да се скрие. Застана обаче достатъчно близо, за да чува разговора им.Един от мъжете се беше надвесил над драко и му говореше строго:

-Драко, ти трябва да унищожиш последния хоркукс!Потър не ти е оставил много работа. Ти си този който трябва да убие черния лорд, разбра ли?! той вече е по петите ви. Знае къде да ви намери и със сигурност ще се опита да ви унижощи!А това не трябва да се случва. Ще ти помогнем, доколкото можем. ще унищожим тази къща и ще се надяваме, че когато дойде да ви търси, той ще се заблуди, че сте мъртви.Поне за известно време.

- Да разбрах сега трябва да ме оставяте.Не е безопастно всички могат да ви видят тук.-подшушна Драко и добави-хайде Чао бягайте!Смъртожадните го послушаха и веднага се магипортираха.Драко тръгна обратно, отново заобикаляйки къщата стъпвайки по следите си в тревата.Зашеметена от видяното, хърмаяни не се сети да се скрие на време и момчето се сблъска с нея.Той се изсмя и каза:
- Подслушваш а?
- Не смятам, че- усмихна се тя.
- Все едно, хайде да се прибираме, студено ми е.-И двамата се запътиха обратно към къщата. в този момент хърмаяни не можеше да познае злодеят от дом слидерин с когото беше свикнала.
- Знаеш ли винаги съм съжалявал когато те обидя.
- Наистина ли?
- Е не точно, но не винаги мисля това, което казвам.
- Сложна задача са ти поставили? смяташ ли, че ще намериш последния хоркукс?
- Нямам никаква представа къде е, но тябва непременно да го намеря! нямам друг избор. а и те споменаха за някакво състезание в хогуортс... това поне ще е забавно, нали?
- Да, така е- хъмаяни помълча малко, а след това внезапно се обади с много твърда нотка в гласа:- искам да ти помогна да намериш хоркукса!Чакай, не ме прекъсвай! волдеморт е враг на всички ни и смятам, че е също така дълг на всички да се борим с него! ще съм ти полезна, наистина! ще видиш!Драко не отговори веднага:
- Добре тогава, отбор сме. ще го търсим заедно.Той отвори вртата на къщата пред момичето. Хърмаяни отново се изненада от внезапната проява на уважение и след като влязоха го попита направо:
- Защо винаги се държиш така гадно в училище?
- Не знам не че искам де.
- Добре разбрах...
Драко почервеня доста и хърмаяни си помисли, че изглежда наистина смешен така. По късно същия следобед драко се приближи до хърмаяни и я попита тихо:
- Ще ми покажеш ли някои магии?- явно се засрами от въпроса си, защото се обърна веднага и се запъти към другата стая. отговорът на хърмаяни го спря на средата на дневната:
- Да разбира се само кажи кой?-момичето се беше ухилило, щастливо, че за първи път може да си говори така приятелски с него.Леко стреснат от въпроса и драко отвърна: - -- Добре, ама хайде утре, че не съм мислил всъщност за конкретни магии
- Разбира се.-пламна Хърмаяни и добави-май е време за лягане
- Да лека нощ- каза Драко, легна и скоро заспа.
* * *
На другата сутрин все още продължаваше да вали. драко този път се събуди пръв и веднага побутна момичето до себе си. хърмаяни се надигна бясна, че са я събудили толкова рано
- Ще си платиш Малфой.
- Ооо да сигурно дългозъба мъгълка като теб ще успее да ми направи нещо.
Тя мислеше как да накара малфой си плати за това ранно събуждане.В момента тя не осъзнаваше че се държеше като малко дете;не я интересусуваше нищо друго:
- Петрификус топалос!-извика тя и както винаги Малфой се вкочени.хърмаяни малко се уплаши и отмени магията но Драко още имаше сили за бой.Той едва си вдигна пръчката да каже заклинание но Хърмаяни извика:Силенцио!-и той млъкна.Сега боя беше свършил окончателно защото малфой не можеше да говори.Доволна от победата си, хърмаяни се върна в леглото
Събуди се отново към обяд.Разходи се из къщата търсейки малфой, той обаче отново беше изчезнал.хърмаяни се подвуоми, но все пак излезе навън въпреки проливния дъжд. Драко не се виждаше никъде. Къде по дяволите се губеше?!Изведнъж момичето усети, че някой я хваща за раменете и я поваля на земята мокра и още по ядосана тя изкрещя
- МАЛФОЙ!-Но това не беше Малфой а беше...Хари...
- Аз съм хърмаяни- хари. спокойно!Просто се пошегувах!
- Добре- каза тя и се остави Хари да я издърпа.Двамата влязоха в къщата и след като се поизсушиха, седнаха на масата с по чаша какао и започнаха да се разпитват за ваканцията
- Хари как си прекарваш лятото? Как си?
- Ми добре съм седни да ти обясня.
- Живея с Чо в една къща.там е много хубаво но за малко съм тука.Иначе съм добре.Много ми е хубаво и много се забавляваме с Чо.Радвам се че получих хубава ваканция поне веднъж.А твоята ваканция как е?Хърмаяни разказа на хари за всичко: за странните изблици на доброта у малфой, за караниците им, дори за сутрешния дуел. бърбореше ужасно бързо, а накрая успя дори да се оплаче от времето.
- Е да не ти е много хубаво.Сега обаче трябва да вървя Чо ме чака.
- Чао хари-каза хърмаяни тъжна, че отново ще се раздели с най-добрия си приятел. изпрати го до вратата, където двамата се прегърнаха за довиждане и момчето се магипотира. почти в същия момент се появи и драко. Двамата се запътиха да си лягат. Преди да изгасят светлините, драко каза:
- Искам да ти се извиня за сутринта....
- Няма нищо мина ми.
* * *
На ддругият ден времето не се беше променило.Драко беше буден и момичето повдигна въпроса за хоркуксите:
- Та как ще изглежда хоркукса който ще търсим ?
- Ми никой незнае.виж дадоха ми някакъв лист и трябва от тези букви да получа дума и такъв ще е хоркукса.Ето ти листа ако можеш.На него пише една загатка.
Магия със С.
Едно от забранените проклятия.
Още едно от забранените проклятия.
Втората буква на заклинание за отключване.
Последната буква от думата СКАЛА
Тя реши само някой но другитя бяха голяма загатка.
* * *
Тя прекара деня си в търсене на думата, криеща загадката за хоркукса, но безуспешнo.Накрая съня я надви и тя се видя принудена, да остави загадката за следващия ден.

Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят