Такааа.Тази глава е много тъпа и пак не е редактирана.Просто я написах набързо и....

Отново в Хогуортс
След секуна те се намериха под едно дърво в градините на Хогуортс.Това беше чудо!Немвъзможно!Хера весело се изправи и в дива радост прегърна Драко,игнорирайки Хърмаяни.Момчето се дръпна погнусено и се запъти към Хърмаяни.Момичето не можеше да понесе тази гледка затова се запъти към входа и влезе в „Хогуортс”.Говора на многото ученици съвсем я успокой и дори я накара да се радва.Тя заподскача весело към кабинета на Професор Макгонъгъл за да и съобщи,че са в училището.Тръгна из коридорите и стана пред хубавата врата на кабинета на учителката.Нахлу без да почука.Вътре пеподавателката седеша на стола си и ччетеше някаква книга.Тя вдигна поглед и за малко не катурна бюрото от радост.Профрсор Макгонъгъл подскачаше радостно и бърбореше неща от рода-„Браво!”
”Не вярвах да се справите!” „вие сте страхотни ученици”.Хера само гледаше онемяла радостната реакция на преподавателката.
- Професоре!Върнахме се!Искам това да съобщите на другите ученици това.-след което излезе от стаята.Погледна внимателно часовника си и видя,че е време за вечеря след което се запъти към Голямата зала.По пътя натам срещна Хари Потър.Той както винаги беше със щръкнала коса,кръгли очила и заобиколен от Рон и...Хърмаяни?!Никога не би била предполагала,че ще са заедно то ново. Тя се спря пред тях и попита внимателно Рон:
- Има ли скоро мачове по куидич,изпитания или нещо подобно?
- Много си изостанала-ухили се Рон и заедно с Хари и Хърмаяни я замина.Грифиндорката реши да попита професор Снейпп за да разбере събитията от последният месец който беше отсъствала.Дотътри уморено крака до странното подземието и влезе вътре.Там имаше двама човека.Те бяха Снейп и Дъмълдор.Разговора им беше много остър и вероятно много сериозен.Любопитсвото гризеше Хера отвътре и тя се зарадва когато не я видяха.Момичето затвори внимателно вратата зад себе си и се скри в някакъв дрешник който беше наблизо.С магия тя направи малко отворче в гардероба и сега можеше да вижда и да чува всичко.Отначало се беше улисала и не слушаше разговора им.Огледа каменното подземие.Навсякъде имаше рафтове и странни шишенца на тях.хера се загледа в тях и с ужас останови,че това са някакви същества в странни течности.Беше прекалено погнусена за да продължи да оглежда кабинетът и се върна на загадачният разговор.
- Професоре,Черният Лорд иска от мен да доведа тук смъртожадни и да превземем „Хогуортс”Какво да правя?-едва си поемаше дъх Снейп.
- И аз незнам,Сивиръс.Ако кажеш,че си бил на моята страна той вероятно ще те убие.А ако превземеш Хогуортс тогава...всичките тези ученици няма да съществуват.Нито училището.Единственит начин е да обезовредим Волдемор като намерим последният хоркукс,но осъзнаваш това ще е много много трудно.Ще ни е нужно много време,а ти трябва да предадеш начина за нахлуване в Хогуортс до един месец.Най-добре ти направи фълчив план.Тогава Волдемор ще се постарае да търси от там,а ние ще имаме време да намерим хоркукса.Проблемът е,че никой не знае какъв е.А сега те чакам на пиршеството Сивиръс.-каза спокойно Дъмбълдор,изшумоля с мантията си и излезе от врятата на подземието си оставайки гробовно мълчание след себе си.На гърлото на Хера беше заседнала бучка.Накрая реши да се покаже,че ги е подслушала, защото иначе няма как да излезе незабелязана.Със страх бутна вратата на дрешника.За нейно учудване той пак не я видя.Тя реши да излезе на пръсти и пак да влезе все едно нищо не се е случило.Тръгна към вратата и като стана пред нея се направи все едно туко що влиза.Професорът бързо я изгледа и каза тихо и студено:
- Какво искаш,Хера?
- Професоре,искам да знам събитията както се казва да навляза в крачка.-усмихна се момичето и леко се изчерви.
- Изпитанията бяха отменени.Утре има нов мач срещу Грифиндор и Слидерин.Това е.-изреди студено Професорът.-Още повече Грифиндорци искат теб за търсачка.И имаш изненада от тях.А сега вън от кабинета ми.-отсече остро Снейп.Хера се подчини и излезе от подземието.Много интересно и беше каква ли е изненадата от Грииндорци,но се налагаше да изчака преди да попита в общата стая,защото сега беше време за вечеря.Тя отиде в голямата зала и седна на масата на Грифиндорци с много отнесено изражение.Придърпа към себе си чиния с картофи и започна да яде.Внезапно стана и отнсено се запъти към кулата на грифиндорци.Спря се пред портрета и за щастие имаше перфект зад нея който изрече паровата „Драконифорс”.Хера запомни паролата и влезе в общата стая.Вътре се беше насъбрало с много Грифиндорци и учудена защо Хера нахълта вътре бързо и преди да се осъзнае беше опсипана от ученици който и подвикваха:
- Хера ти си новата търсачка!
- Имаш изненада!Момичето се зарадва много и попита:
- Каква е?-но не беше нужно да пита.Покрай нея литна нещо много ощно и спря вибрирайки до нея.Всички извикаха:
- Това е от нас!”светкавицата”!-хера онемя.
- Б-б-б-благодаря-заекна момичето след което промърмори.-благодаря ви,но съм много уморена.Ще се качвам към спалните помещения.-На тръгване към спалните тя видя Хари седнал настрани.Зачуди се защо ли е толкова унил?-но се сети.Той беше миналият търсач и сега е заменен.Грифиндорката се подсмихна слорадо и се запъти към помещенията за спане.Като влезе вътре се тръшна на леглото копнеейки да разгледа новата си метла по-добре....

Sometimes you must be cruel to be kind...