Извинявам се за грешките но главата не е редактирана:(



Отпътуването
Любопитството на Хера така я гризеше от вътре, че тя дори нямаше време да забележи, че прегръдката на Драко и Хърмаяни трая една идея по дълго от нормалното. След като грифинорката най-сетне свали ръцете си от врата на момчето, Хера успя да се набута между двамата. Тя издърпа Драко за ръкава на мантията, събори го на едно от леглата и го попита трескаво:
- Какво се случи там!
- Но разкажи подробно!-викна развълнувана Хърмаяни.
Двете бяха ококорили очи срещу слидеринеца и чакаха. Той се изкашля драматично и започна да разказва:
- Веднага познах къде сте се магипортирали. Това е любимото място на леля ми! От край време води жертвите си там. Та последвах ви. Досетих се, че сигурно сте изморени и няма да можете да се защитавате. Честно, изплаших се за вас-Драко стрелна с поглед Хърмаяни и продължи.: -Особено като я видях да лежи в безсъзнание. Не вярвах да ви е наранила сериозно толкова скоро, но Белатрикс е доста непредвидима....! И тогава ви извиках да бягате. Ти ме погледна доста смешно, спомням си.-обърна се той към Хера с изписано умиление на лицето.
- Не е смешно!-викна момичето почервеняло и от срама, че така се разказва за нея и от яд, че Драко се държи с нея като с пет годишно хлапе.
- Добре, де-тихичко отвърна той, което трябваше да играе роля на извинение и пак се върна към разказа си. -Та ти взе Хърмаяни и се магипортирахте. После Белатрикс се насочи към мен. Беше доста ядосана, защото ви помагам, нали съм и племенник. Започнахме да се дуелираме. Удари ме с някакво много силно заклинание, но имам доста бързи рефлекси-Драко направи малка пауза- и успях бързо да и отвърна и да я зашеметя. Падна на земята и за секунда- две сигурно е била толкова изненадана, че дори не вдигна глава към мен .Това ми даде врме да се магипотирам тук
- Уау! Все едно не съм била там. Не помня нищо от тези неща - възкликна весело хърмаяни, щастлива, че отново са заедно и поне за момента в безопастност.
- Значи имаш слаба памет.-ухили се Хера.
- Хайде да излезем и да се позабавляваме!-извика другото момиче.
-чакай малко, ами Белатрикс! тя знае че сме тук!
-дори за минутка не би си помислила, че ще се върнем на същото място. спокойно, познавам я- отвъран слидеринецът.

Хръмаяни повлече двамата си приятели надолу по скърцащите стълби на "котела". Излязоха направо на Диагон-Али.Там както винаги гъмжеше от магьосници, които любопитно разглеждат интересните нещаизложени на огрените от слънцето витрини. Лекият вятър успокой опънатите до скъсване нерви на Хера и я накара да се чувства много по-добре. Тя се усмихна весело пренебрегвайки всичките случки от днешният ден. Тримата приятели тръгнаха по калдъръмената улица, зяпайки шарените витрини на магазинчетата. Те отново минаха покрай шегобийницата на братята Уизли и нахълтаха в нея. Хера се набута в тълпата и оглеждайки подробно новите изобретения на близнаците. Най-любопитни бяха държета „Куспарос". "Като лапнеш едно бонбонче почваш да посиняваш като удавник, но веднага щом хапнеш другото бонбонче ставаш весел и бодър на кукуряк! Гаранция Уизли." Моичето хареса новите бонбони и купи цели джобове от тях. Драко също не се поколеба. Хърмаяни единствена в целия магазин гледаше нещата с подозрение. Накрая промърмори:
- Аз нещо имам алергия май!- Хера прихна заедно с Драко. Прииятелката им ги погледна укорително и възмутено. После добави оправдателно- Но ще взема едно бонбонче.- Хера прикри злорадата си усмивка зад гръба на слидеринеца
- Какво ще кажете да отидем в някоя сладкарница а?- предложи тя.
- Не !- викна Драко. Той мразеше малките кичести заведения в Лондон. Веднъж му се наложи с часове да чака майка си в едно от тях, окато три момичета на съседната маса го гледаха втренчено и се кикотеха.

- Всъщност...-започна той сериозно- ...мисля,че е време да отидем в Хогуортс! Нека се върнем!
- Има проблем.Няма как да се придвижим - възрази веднага Хера.
- Все трябва да има начин-замисли се момчето и излезе с наведена глава от магазина на братята. Тримата приятели се запътиха по улицата Пробивайки си път в множеството от вещици и магъосници.. Двете момичета и слидеринецът бяха с много по-унило настроение, отколкото на тръгване от „котела". Те се бяха замислили много и едва не се сблъскаха с една магьоснчика която се беше затичала. Всеки беше дотолкова потънал в мрачните си мисли, че едва н се сблъскаха с малко червенокосо момиче, което тичаше срещу тях. В последния момент отскочиха натастрани и се набутаха във входа на широк магазин, за да избегнт сблъсъка. Огледаха. Видяха, че се намират в някакво доста широко помещение с рафтове стигащи до тавана и отрупани с книги. Явно беше нова книжарница. Приятелите се спогледаха и решиха, че тка или иначе не бързат за никъде и можеха да разгледат. И тримата се насочиха в различни поскоки и зареяха погледи по прашните редици.

Хера тръгна напред рееики поглед по редиците.Изведнъж забеляза някаква интересна книга и я смъкна от рафта.Тя беше озаглавена така”Заклинания и тайни проходи в „Хогуортс”Хогуортс?!Не беше възможно.Тя огледа другите книги около нея и видя,че има същите томове само,че за други магически училища.Тази интересна книга грабна Хера и я накара да я купи.Отиде до касата и плати покупката си.Тръгна да търси двамата си приятели и намери Драко загледан в една книга на име „Тъмни заклинания”Грифиндорката го подръпна по ръкава и каза:
- Купих една много интересна книга.Виж.-подаде му книгата.Драко е погледна усмихнато и промърмори много тихо:
- Много насериозно си взела Хогуортс.
- Какво каза?-попита момичето,което не беше чуло нищо.
- Казах,че хубаво си направила след като си купила тази книга-каза Драко по-високо,след което се запътиха да търсят приятелката им.Намериха я в началото на книжарницата,чакайки ги.момичето за пореден път показа новата си придобивка.Тъкмо казваше,че книагата със сигурност е интересна се сети,че е дошло време да заминат за „Хогуортс”.Замислена тя едва се усети когато стигнаха входа на стаята им в „продъненият котел”.Влязоха вътре.Там обаче беше много разхвърляно.Всичко беше обърнато на опаки.Диванът,дрехите,мантийте,леглата-всичко беше обърнато и прегледано,след което разхвърляно.Отачаяна Хера се разрови в обърната си мантия и не намери пътят за хоркукса.Беше откраднат.Момичето вдиша дълбоко за да се успокой и да може да помисли.След няколко минути мъчително мисленетя осъзна,Белатрикс Лестрандж беше осъществила задачата си.Да намери хоркукса.Хърмаяни също така бързо осъзна какво се е случило каза:
- Трябва да заминем за Хогуортс незабавно!
- Д-д-а.-запъна се Хера след което изхвърча от стаята си следвана от двамата и приятели.Без да обръща внимание на нищо тя нахлу в мъгълски Лондон и попита трескаво:
- Някой знае ли магически дом с камина,където може да се лети с летежна пудра?
- Домът на семейство Уизли!-викна Хърмаяни.
- Има проблем!Само ти знаеш къде се намира и как изглежда което значи,че само ти можеш да се магипортираш там.Ние с Драко не можем!-Хърмаяни се умисли.
- Така е.-каза след известно време,но Хера се сети нещо.Отвори книгата за Хогуортс и погледна съдържението.Видя,че на 367 има нещо като урок-„Как да се върнем в Хогуортс ако сме се изгубили?”Момичето бързо запрелиства страниците и като стигна до дадената страница трескаво зачете.И ето!-„Ако сте се изгубили някъде из мъгълският свят или на друго място и нямате как да се върнете е много просто.Трябва да отидете на високо място-сграда,издигната земя и др..Тогава лягате на земята и насочвате магическата си пръчка към себе си и изричате „Потармис” и веднага се намирате в Хогуортс.Ако сте неопитен магьосник това няма да стане”Хера прочете това на глас след което каза закачливо:
- Мисля,че трябва да немарим нещо много високо!
- Да...-каза замислено Драко и добави-Достатъчно високо ли е стаята ни в „Котела”?
- Би трябвало-замислено каза Хърмаяни и се запътиха към „Продъненият котел”След няколко минути те вече изкачваха скърцащото дървено стълбище и отидоха до стаята си.Тогава Драко попита:
- На леглото или на пода?
- На леглото разбира се-отсече Хера и легна на едно от леглата.Драко и Хърмаяни напавиха същото.Хера извади магическата си пръчка и я насочи към себе си.
- Потармис-изрече тихо момичето и заедно с Драко и Хърмаяни се завъртяха шеметно в вихрушка от цветове...

Sometimes you must be cruel to be kind...