Скритите тайни

След доста дълго плъзгане по ледения тунел приятелите изхвърчаха на пустата слънчева поляна. Хера дори нямаше време да се изправи, поради което Драко, а след няколко секунди и хърмаяни се изтърсиха върху й. Грифиндорката изруга тихо, избута ги от себе си и се изправи. И тримата се оглеждаха любопитно. Там нямаше нищо освен избуяла зелена трева и едно дърво което беше около метър високо. Изведнъж някой удари Хера силно в краката и я повали на земята. Тя погледна надолу и за нейна изненада видя някакви много странни и малки животинки. Тя бяха с лице на човек и с тяло на малко кученце. От тях вонеше на прокиснало мляко и изглеждаха доста неприятни на вид. Момичето се изправи и изрита странните животни настрани след което подаде ръка на приятелите си, които също като нея се бяха озовали на земята. Животинките обаче, изглежда се ядосаха, защото само след секунди отново повалиха тримата ученици. Те с мъка си изправихаи и Драко извика:


-„Вцепени се". Изглежда това подейства и нахалните човечета замръзнаха на място. Грифиндорките въздъхнаха. Хера се поразходи из поляната чудейки се кои ли бяха тези скрити тайни. За миг си помисли, че може би великата тайна са дребните уродливи човечет и по лицето и се плъзна сянка на разочарование, но нямаше време да се замисли за това.


Препъна се в нещо и падна, потъвайки във високата трева. Мислейки, че пак е някое противно човече тя погледа към краката си, но се оказа, че това е прсто някаква кутия. Заинтересувано, момичето я отвори много внимателно и отвътре се показа поредната прашна корица на книга. Хера припряно нави ръкава си и избърса с него книгата, опитвайки се да прочете почти изтритото заглавие.


"Как да унищожим лорд Волдемор?"

Момичето зяпна невярващо. Струваше и се напълно невъзможно тази книга да лежи тук от векове и никой да не я е намерил. Тя махна на другите двама.


-- Хей! Намерих една много интересна книга !Елате! -след миг тя чу забързани стъпки и до нея бяха Драко и Хърмаяни.
- Каква е?-попита напрегнато Драко.

- „Как да унищожим лорд Волдемор".- прочете този път на глас тя- Може да има нещо полезно!

- Едва ли. Вече знаем всичко. - лениво промърмори Драко и се прозя отегчено.

- Според мен това е богатството! - настоя Хера. - Може да има нещо скрито в книгата и да ни доведе до нещо друго!-грифиндорката все повече се въодушевяваше, а през главата и прелитаха какви ли не странни идеи.!

- Добре,добре.-каза момчето. Не му беше до спорове.

-Мисля, че е време да си вървим.-предложи предпазливо той, стрелкайки с поглед двете момичета.
Хърмаяни, която стоеше мълчаливо през цялото време, кимна. Приятелите стигнаха обратно до тунела откъдето бяха паднали на чудноватото място, но там се появи една висока стълба. Хера въздъхна тежко знаейки какво я очаква....




Sometimes you must be cruel to be kind...

Редактирано от brainy на 30.10.05 16:24.