Битката между смъртожадните и Хера
Хера се огледа учудено и видя, че е много разхвърляно:всички листа,боклучета,пера и всичо което е в стаята беше прегледано и обърнато.Там имаше един смъртожаден, който се беше надвесил над някакъв лист, но вeднага вдигна поглед и огледа момичето от главата до петите след което свали маската си.Хера с ужас видя под масаката да се показва лицето не на някой друг,а на Белатрикс Лестрандж. Беше със закръглено лице и дълга бляскава коса.Имаше хубави черни очи и бяло лице.Тя се изсмя подигравателно след което се облегна на един фотьоил и каза с нейния превзет лигав глас:
- Оооо Хера.Чувала съм за теб не от някой друг а от Луциус Малфой.Изглежа си умно момиче.Но да видим колко умно.Хера,Хера...Искаш ли един дуел?-попита Белатрикс с нормалният си глас.Хера погледна с малко уплашено изражение, но беше решила да се отбранява.Прецени възможностите си.И в двата случая щяха да я убият но по добре да умре като герой а не стояща безучастно.
- Хайде щом искаш!
- Добре-каза Бела захилено, но не направи нищо.
- Ооо,Бела разбирам!Явно не ти стиска-извика заканително тя ,но в същия момент Бела завъртя пръчката си странно и отпрати към нея заклинание.Хера не успя да го отблъсне за това усети много силен удар и се намери на пода.Бела я беше повалила,но момичето нямаше намерение да се отказва лесно, за това се изправи и продължи дуела.Бела отново размаха пръчката си и извика силно:
- Авада кедавра!-след което от пръчката и бликна зелена светлина, но Хера беше подготвена и се скри зад някакъв преобърнат фотьоил.Смъртожадната се приближи към нея.Хера стана и извика:
- ВЦЕПЕНИ СЕ!-но Белатрикс веднага отблъсна магията към Хера която успя да избяга от струята светлина, което помогна на Белатрикс да се подготви за следващото проклятие.
- СИЛЕНЦИО-кресна момичето след което смъртожадната не можеше да каже и дума, но направи много странно и рязко движение с магическата си пръчка и изведнъж се появи някакво животно което както изглеждаше беше смеска от малък дракон и раконог огнемет.Бела се усмихна сияйно и каза:
- Хера,скъпа,това е Рогнешко.Ужасяващо създание от което ти не можеш да избягаш-ухили се още повече тя и добави-кажи здравей на смъртта,Хера!Момичето погледна страшното животно с много решителен вид,но изведнъж то започна да изпуска огнени струи към грифиндорката.Хера избегна първата струя, но втората подпали манията и и тя беше принудена да си изгаси огъня.Третата струя я сашемети и Хера падна в безсъзнание на пода.Смъртожадната махна странното чудовище и се приближи до момичето.Хера виждаше само смътни сенки, но нямаше сили да се съпротивлява изобщо, за това остана седнала облегната на някакъв фотьоил.Белатрикс вдигна пръчката си, но в същото време вратата до нея се отвори и се чу силен глас, който извика:
- БЕЛАТРИКС!ЩЕ СИ ПЛАТИШ ЗА ТОВА!-Смъртожадната подскочи като ужилена и се обърна бързо.Хера също погледна(колкото можеше)натам.На входа на общата стая стоеше Драко Малфой.Той погледна на бързо към Хера след което отправи поглед към Белатрикс и каза възможно най-студено:
- Защо нахлуваш така?За какво нападаш момичето?
- Ооо Драко.Черният лорд ме прати за нещо.Подозирал, че някакви смъртожадни са срещу него.И искал да проверя на кой са дали плана за унищожението му.Но това момиче тук ми попречи.И направихме малък дуел.
- Малък?!Белатрикс как така ще нахлуваш в Хогуортс?!Никой няма план за унищожение.Аз лично съм преровил общите стаи.А сега си върви.-каза провлачено той след което Бела излезе забързано от общата стая,но преди това наметна някаква мантия невидимка.Драко се огледа след което издърпа Хера, за да стане.Огледа се отново и ахна.Цялата стая беше преобразена на нещо като кочина.Всичко беше наопаки.Той вдигна магическата си пръчка и така всички неща станаха както преди:фотьоилите бяха на мястото си и всички боклучета бяха изчезнали.Грифниндорката проговори първа:
- Благодаря ти Драко!Ти спаси живота ми!
- Ооо.Няма защо-изчерви се Драко малко след което седна и почна да обяснява на Хера какво точно се е случило, за да не тъне в неведение.
- Чух че смъртожадни са влязли в Хогуортс и се сетих, че сигурно ще искат да унищожат Потър и за това се запътих към кулата на Грифиндор.Отвътре чух писъци и казах на Дебелата дама ,за това и тя ме пусна.Влязох и ви намерих.
- Да,но за какво говори Бела?Кой какво иска да унищожи?
- Сега ще кажа.Едни смъртожадни искат да унищожим Черният лорд, за да се завърнат при семействата им.И ние ще го унищожим.Но смъртожадните незнаят къде е точно хоркукса...-каза той, но беше прекъснат от внезапното влизане на Хърмаяни която много се очуди и Драко и обясни наново всичко.След това Хърмаяни седна и каза тежко:
- Знаем къде е хоркукса.Ето-подаде му тя писмото от смъртожадните.Драко го прочете и погледна много очудено след което каза:
- Веднага трябва да отидем при професор Макгонъгъл!
- Точно така-извика Хърмаяни и добави.-хайде Хера.Двете грифиндорки и слидеринеца се запътиха към кабинета на професор Макгонъгъл.По пътя те почти не говориха и така пристигнаха мълчаливо при професорката.Хърмяни бързо изрече:
- Професор Макгонъгъл,Хера беше нападната от Белатрикс Лестрандж в кулата на грифиндорци.И двете са се сражавали след което Драко е спасил Хера.Има и още нещо.През лятото се появиха смъртожадни и казаха, че искат да униджожим последният хоркукс даже ни дадоха път.И това трябва да го направим.А Бела е надушила нещо и е дошла.Това е -професр Макгонъгъл, затули уста с ръцете си,но нямаше време да каже каквото и да било,защото в кабинета нахлу Белатрикс Лестрандж.Тя ги видя и изписка:
- Ахаа!Ето ви!Чух всичко!Сега ще ви убия !-професор Макгонъгъл изпадна в паника и им хвърли някакъв ботуш и изрече много бързо:
- Това е летекод.Незнам къде води, но го вземете и се спасете!-Хера,Хърмаяни и Драко хванаха летекода и след познатото теглене зад пъпа полетяха.Последното нещо което Хера видя беше как Макгонъгъл вади пръчката си.Изведнъж тя усети твърда земя под краката си и се огледа бързо.Тук имаше много дървета и трева.Те разбраха че са извън магьосническият свят и ги очаква дълго пътешествие тъй като летекода падна на земята и внезапно изчезна...
Не е важно че за света си един човек,а че за един човек си целият свят
|